Font Size
Псалми 104
Библия, ревизирано издание
Псалми 104
Библия, ревизирано издание
Възхвала на Създателя
104 (A)Благославяй, душо моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик,
с блясък и величие си облечен –
2 (B)Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;
3 (C)Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;
4 (D)Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си – като огнения пламък;
5 (E)Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.
6 (F)Покрил си я с морето[a] като с дреха;
водите застанаха над планините.
7 (G)От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.
8 (H)Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.
9 (I)Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.
11 Напояват всички полски зверове;
с тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 при тях небесните птици живеят
и пеят между клоните.
13 (J)Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
така че от плода на Твоите дела се насища земята;
14 (K)правиш да никне трева за добитъка
и зеленчуци, необходими на човека,
за да изважда храна от земята,
15 (L)и вино, което весели сърцето на човека
и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
и хляб, който укрепва сърцето на човека.
16 (M)Великолепните[b] дървета се наситиха,
ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 където птиците си свиват гнезда
и елхите са жилище на щъркела;
18 високите планини са дом на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.
19 (N)Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.
20 (O)Спускаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.
21 (P)Лъвчетата реват за плячка
и търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в рововете си.
23 (Q)Човек излиза на работата си
и се труди до вечерта.
24 (R)Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни –
животни малки и големи.
26 (S)Там плават корабите;
там е и чудовището[c], което си създал да играе в него.
27 (T)Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,
29 (U)скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.
30 (V)Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
31 (W)Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
32 (X)Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.
33 (Y)Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
35 (Z)Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.
Псалми 104
1940 Bulgarian Bible
Псалми 104
1940 Bulgarian Bible
104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
Psalm 104
King James Version
Psalm 104
King James Version
104 Bless the Lord, O my soul. O Lord my God, thou art very great; thou art clothed with honour and majesty.
2 Who coverest thyself with light as with a garment: who stretchest out the heavens like a curtain:
3 Who layeth the beams of his chambers in the waters: who maketh the clouds his chariot: who walketh upon the wings of the wind:
4 Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire:
5 Who laid the foundations of the earth, that it should not be removed for ever.
6 Thou coveredst it with the deep as with a garment: the waters stood above the mountains.
7 At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away.
8 They go up by the mountains; they go down by the valleys unto the place which thou hast founded for them.
9 Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth.
10 He sendeth the springs into the valleys, which run among the hills.
11 They give drink to every beast of the field: the wild asses quench their thirst.
12 By them shall the fowls of the heaven have their habitation, which sing among the branches.
13 He watereth the hills from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.
14 He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man: that he may bring forth food out of the earth;
15 And wine that maketh glad the heart of man, and oil to make his face to shine, and bread which strengtheneth man's heart.
16 The trees of the Lord are full of sap; the cedars of Lebanon, which he hath planted;
17 Where the birds make their nests: as for the stork, the fir trees are her house.
18 The high hills are a refuge for the wild goats; and the rocks for the conies.
19 He appointed the moon for seasons: the sun knoweth his going down.
20 Thou makest darkness, and it is night: wherein all the beasts of the forest do creep forth.
21 The young lions roar after their prey, and seek their meat from God.
22 The sun ariseth, they gather themselves together, and lay them down in their dens.
23 Man goeth forth unto his work and to his labour until the evening.
24 O Lord, how manifold are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
25 So is this great and wide sea, wherein are things creeping innumerable, both small and great beasts.
26 There go the ships: there is that leviathan, whom thou hast made to play therein.
27 These wait all upon thee; that thou mayest give them their meat in due season.
28 That thou givest them they gather: thou openest thine hand, they are filled with good.
29 Thou hidest thy face, they are troubled: thou takest away their breath, they die, and return to their dust.
30 Thou sendest forth thy spirit, they are created: and thou renewest the face of the earth.
31 The glory of the Lord shall endure for ever: the Lord shall rejoice in his works.
32 He looketh on the earth, and it trembleth: he toucheth the hills, and they smoke.
33 I will sing unto the Lord as long as I live: I will sing praise to my God while I have my being.
34 My meditation of him shall be sweet: I will be glad in the Lord.
35 Let the sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless thou the Lord, O my soul. Praise ye the Lord.
Psalm 104
New International Version
Psalm 104
New International Version
Psalm 104
1 Praise the Lord, my soul.(A)
Lord my God, you are very great;
you are clothed with splendor and majesty.(B)
2 The Lord wraps(C) himself in light(D) as with a garment;
he stretches(E) out the heavens(F) like a tent(G)
3 and lays the beams(H) of his upper chambers on their waters.(I)
He makes the clouds(J) his chariot(K)
and rides on the wings of the wind.(L)
4 He makes winds his messengers,[a](M)
flames of fire(N) his servants.
5 He set the earth(O) on its foundations;(P)
it can never be moved.
6 You covered it(Q) with the watery depths(R) as with a garment;
the waters stood(S) above the mountains.
7 But at your rebuke(T) the waters fled,
at the sound of your thunder(U) they took to flight;
8 they flowed over the mountains,
they went down into the valleys,
to the place you assigned(V) for them.
9 You set a boundary(W) they cannot cross;
never again will they cover the earth.
10 He makes springs(X) pour water into the ravines;
it flows between the mountains.
11 They give water(Y) to all the beasts of the field;
the wild donkeys(Z) quench their thirst.
12 The birds of the sky(AA) nest by the waters;
they sing among the branches.(AB)
13 He waters the mountains(AC) from his upper chambers;(AD)
the land is satisfied by the fruit of his work.(AE)
14 He makes grass grow(AF) for the cattle,
and plants for people to cultivate—
bringing forth food(AG) from the earth:
15 wine(AH) that gladdens human hearts,
oil(AI) to make their faces shine,
and bread that sustains(AJ) their hearts.
16 The trees of the Lord(AK) are well watered,
the cedars of Lebanon(AL) that he planted.
17 There the birds(AM) make their nests;
the stork has its home in the junipers.
18 The high mountains belong to the wild goats;(AN)
the crags are a refuge for the hyrax.(AO)
19 He made the moon to mark the seasons,(AP)
and the sun(AQ) knows when to go down.
20 You bring darkness,(AR) it becomes night,(AS)
and all the beasts of the forest(AT) prowl.
21 The lions roar for their prey(AU)
and seek their food from God.(AV)
22 The sun rises, and they steal away;
they return and lie down in their dens.(AW)
23 Then people go out to their work,(AX)
to their labor until evening.(AY)
24 How many are your works,(AZ) Lord!
In wisdom you made(BA) them all;
the earth is full of your creatures.(BB)
25 There is the sea,(BC) vast and spacious,
teeming with creatures beyond number—
living things both large and small.(BD)
26 There the ships(BE) go to and fro,
and Leviathan,(BF) which you formed to frolic(BG) there.(BH)
27 All creatures look to you
to give them their food(BI) at the proper time.
28 When you give it to them,
they gather it up;
when you open your hand,
they are satisfied(BJ) with good things.
29 When you hide your face,(BK)
they are terrified;
when you take away their breath,
they die and return to the dust.(BL)
30 When you send your Spirit,(BM)
they are created,
and you renew the face of the ground.
31 May the glory of the Lord(BN) endure forever;
may the Lord rejoice in his works(BO)—
32 he who looks at the earth, and it trembles,(BP)
who touches the mountains,(BQ) and they smoke.(BR)
33 I will sing(BS) to the Lord all my life;
I will sing praise to my God as long as I live.
34 May my meditation be pleasing to him,
as I rejoice(BT) in the Lord.
35 But may sinners vanish(BU) from the earth
and the wicked be no more.(BV)
Praise the Lord, my soul.
Footnotes
- Psalm 104:4 Or angels
- Psalm 104:35 Hebrew Hallelu Yah; in the Septuagint this line stands at the beginning of Psalm 105.
Библия, ревизирано издание (BPB) 
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
© 1995-2005 by Bibliata.com
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.