Притчи 13-15
Bulgarian Bible
13 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
14 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му , А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
15 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!
12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана , колко е добра!
24 За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.