13 Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.

² А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на <Божеството>, <Но> <които> всички са дело на художници; <Сами> те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

³ Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим <губещ се> из комин.

⁴ Но Аз съм Господ твой Бог от <времето когато беше ти в> Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

⁵ Аз съм познал <ходенето> ти в пустинята, В много сухата земя.

⁶ Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

⁷ По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

⁸ Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

⁹ Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

¹⁰ А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

¹¹ Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

¹² Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

¹³ Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

¹⁴ От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти <сила>? <Колкото за това>, Аз няма да видя разкайване.

¹⁵ Ако и да е той плодовит <повече> от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; <Неприятелят> ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

¹⁶ Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.