Матей 27

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Исус е отведен пред Пилат

(Мк. 15:1; Лк. 23:1-2; Йн. 18:28-32)

27 Рано на другата сутрин всички главни свещеници и старейшини на народа свикаха съвет, на който решиха да убият Исус. ² Вързаха го и го отведоха при губернатора Пилат.

Юда се самоубива

(Д.А. 1:18-19)

³ А Юда, който го беше предал, видя, че Исус е осъден и се разкая за стореното. Той върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините ⁴ и каза: „Извърших грях, като предадох на смърт невинен човек!“

Те отговориха: „Че какво ни е на нас? Ти му мисли.“

⁵ Тогава Юда захвърли парите в храма, излезе навън и се обеси.

⁶ Главните свещеници взеха сребърните монети и казаха: „Нашият закон не позволява да сложим тези пари в храмовата кутия за дарения, защото с тях е платена смъртта на човек.“ ⁷ И решиха да купят с тях едно място, наречено „Грънчарова нива“, за да погребват там чужденците. ⁸ Ето защо тази нива и до ден днешен е известна като „Кръвна нива“. ⁹ Така се изпълни пророчеството, казано от Еремия:

„Те взеха тридесетте сребърника — цената, която израелтяните решиха да платят за него — ¹⁰ и купиха с тях грънчаровата нива, както Господ ми заповяда.“^[a]

Пилат разпитва Исус

(Мк. 15:2-5; Лк. 23:3-5; Йн. 18:33-38)

¹¹ Исус застана пред губернатора Пилат, който го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“

Исус отговори: „Сам го казваш.“

¹² Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той мълчеше.

¹³ Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“

¹⁴ Но Исус не отговори на нито едно обвинение и Пилат остана много изненадан.

Исус е осъден на смърт

(Мк. 15:6-15; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)

¹⁵ Всяка година на празника Пасха управникът освобождаваше по един затворник, когото хората посочваха. ¹⁶ По това време в затвора се намираше един известен престъпник на име Варава.^{[b] 17} Когато тълпата се събра, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, наречен Месията?“ ¹⁸ Той знаеше, че хората бяха предали Исус, защото му завиждаха.

¹⁹ Докато Пилат седеше в съда, жена му му изпрати съобщение, в което казваше: „Остави този невинен човек на мира. Снощи сънувах сън за него, който много ме разтревожи.“

²⁰ Но главните свещеници и старейшините убедиха тълпите да поискат Варава да бъде освободен, а Исус — убит.

²¹ Пилат каза: „При мен са Варава и Исус. Кого искате да ви освободя?“

„Варава!“ — отвърнаха хората.

²² Пилат попита: „А какво да правя с Исус, наречен Месията?“

Всички отговориха: „Разпъни го на кръст!“

²³ „Защо искате да го убия? — попита Пилат. — Какво престъпление е извършил?“

Хората започнаха да викат още по-силно: „Разпъни го на кръст!“

²⁴ Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“

²⁵ Тълпата отговори: „Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.“

²⁶ Тогава Пилат им освободи Варава и нареди да накажат Исус с бой с камшик, след което го предаде, за да бъде разпънат на кръст.

Войниците на Пилат издевателстват над Исус

(Мк. 15:16-20; Йн. 19:2-3)

²⁷ След това войниците на Пилат отведоха Исус в двореца на губернатора и целият полк се събра около него. ²⁸ Свалиха дрехите му и го наметнаха с алена мантия. ²⁹ После сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка поставиха тръстика. След това коленичиха пред него и подигравателно казваха: „Да живее царят на юдеите!“ ³⁰ Заплюваха го, а след това взеха тръстиката и го заудряха с нея по главата. ³¹ Когато се поругаха с него, те му свалиха мантията, облякоха го отново в неговите дрехи и го отведоха да бъде разпънат на кръст.

Исус е разпънат на кръст

(Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)

³² По пътя видяха един човек от Киринея на име Симон и го накараха да носи кръста на Исус. ³³ Когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“, ³⁴ войниците дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка, но след като го опита, той отказа да го изпие. ³⁵ Приковаха го на един кръст, после си поделиха дрехите му, като хвърлиха жребий,^{[c] 36} и седнаха там, за да го пазят. ³⁷ Над главата му сложиха надпис с отправеното срещу него обвинение: „това е исус, царят на юдеите.“ ³⁸ Заедно с него бяха разпънати двама разбойника — единият от дясната, а другият от лявата му страна. ³⁹ Хората, които минаваха оттам, го обиждаха, поклащаха глави ⁴⁰ и казваха: „Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, я спаси себе си сега! Слез от кръста, ако си Божият Син!“

⁴¹ Главните свещеници, законоучителите и юдейските старейшини също бяха там и се присмиваха на Исус: ⁴² „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! Нали е царят на Израел? Нека сега слезе от кръста и ще му повярваме! ⁴³ Като толкова уповаваше на Бога, нека сега Бог го избави, ако наистина му е скъп. Нали сам казваше: «Аз съм Божият Син!»“ ⁴⁴ Разбойниците, разпънати заедно с него, също го обсипваха с обиди.

Исус умира

(Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)

⁴⁵ По обяд над цялата страна се спусна мрак, който не се вдигна три часа. ⁴⁶ Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“,^(A) което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“

⁴⁷ Някои от онези, които стояха там, чуха това и казаха: „Вика Илия.“^[d]

⁴⁸ Един от тях веднага изтича, напои с оцет една гъба и като я набучи на тръстикова пръчка, даде на Исус да пие от нея. ⁴⁹ Но другите хора казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“

⁵⁰ Исус извика високо още веднъж и след това издъхна.

⁵¹ В този момент завесата в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтърси и скалите се напукаха. ⁵² Гробовете се отвориха и много от Божиите хора, които бяха умрели, възкръснаха. ⁵³ Те излязоха от гробовете и след като Исус възкръсна, отидоха в святия град и се явиха на много хора.

⁵⁴ Стотникът и войниците, които пазеха Исус, видяха земетресението и всичко, което стана. Те много се изплашиха и казаха: „Той наистина бе Божий Син!“

⁵⁵ Много жени стояха там и гледаха отдалеч. Това бяха жените, които бяха следвали Исус от Галилея, за да се грижат за него. ⁵⁶ Там бяха Мария Магдалина, Мария — майката на Яков и Йосиф, и майката на Зеведеевите синове.

Погребението на Исус

(Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)

⁵⁷ Същата вечер в Ерусалим дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. ⁵⁸ Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. Пилат нареди на войниците да му го дадат. ⁵⁹ Тогава Йосиф взе тялото, зави го в ново ленено платно ⁶⁰ и го положи в своята нова, наскоро изсечена в скалата гробница. ⁶¹ Мария Магдалина и другата Мария останаха да седят пред гробницата.

Гробницата на Исус се охранява

⁶² Беше Подготвителен ден. На следващия ден главните свещеници и фарисеите се срещнаха с Пилат ⁶³ и му казаха: „Господарю, спомняме си, че докато беше още жив, този самозванец каза: „След три дни ще възкръсна.“ ⁶⁴ Дай заповед да пазят гробницата, докато минат три дни, защото учениците му може да дойдат и да откраднат тялото, а след това да кажат на хората: „Той възкръсна от мъртвите.“ Тази последна лъжа ще бъде по-лоша от онова, което говореха за него по-рано.“

⁶⁵ Пилат им каза: „Вземете няколко войника и идете да пазите гробницата както знаете.“ ⁶⁶ Те отидоха на гробницата, запечатаха входа и поставиха там стража.