Матей 25
Библия, ревизирано издание
Притча за десетте девици
25 (A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 (B)А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.
4 (C)А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.
5 И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.
6 (D)А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!
7 (E)Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 (F)А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11 (G)После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.
12 (H)А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13 (I)И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.
Притча за талантите
14 (J)Защото ще стане, както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.
15 (K)На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и този, който получи двата, спечели още два.
18 А този, който получи единия, отиде, изкопа дупка в земята и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дойде господарят на тези слуги и поиска сметка от тях.
20 И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми даде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.
21 (L)Господарят му каза: Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 (M)Господарят му каза: Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А господарят отговори: Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.
27 Ти поне трябваше да внесеш парите ми при банкерите и когато си дойда, щях да взема своето с лихва.
28 Затова вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.
29 (N)Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
30 (O)А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Предстоящият съд
31 (P)А когато до̀йде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 (Q)И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
34 (R)Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35 (S)Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
36 (T)гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме?
40 (U)А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили.
41 (V)Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.
44 Тогава и те ще отговорят: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 (W)Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на нито един от тези, най-малките, то и на Мене не сте го направили.
46 (X)И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.
Матей 25
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Притча за десетте девойки
25 Тогава небесното царство ще бъде като десетте девойки, които взели светилниците си и отишли да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях били глупави, а пет — благоразумни. 3 Петте глупави девойки взели светилниците си, но не взели със себе си допълнително масло. 4 Благоразумните девойки обаче заедно със светилниците си взели и допълнително масло в съдовете си. 5 Тъй като младоженецът се бавел, на всички им се додрямало и заспали.
6 В полунощ някой извикал: „Младоженецът идва! Излезте да го посрещнете!“
7 Тогава всички онези девойки станали и приготвили светилниците си. 8 Глупавите девойки казали на благоразумните: „Дайте ни от вашето масло. Нашите светилници угасват.“
9 Но благоразумните отговорили: „Маслото, което имаме, може да не стигне нито за нас, нито за вас. По-добре идете при търговците и си купете.“
10 Докато те отивали да купят масло, младоженецът пристигнал и готовите девойки влезли с него на сватбеното празненство. После вратата била заключена.
11 По-късно дошли и другите девойки и казали: „Господине! Господине! Отвори ни!“
12 Но младоженецът отвърнал: „Истина ви казвам: не ви познавам!“
13 Винаги бъдете готови, защото не знаете нито деня, нито часа, когато Човешкият Син ще дойде.
Притча за тримата слуги
(Лк. 19:11-27)
14 Небесното царство е като човека, който преди да напусне дома си, извикал слугите си и им казал да се грижат за имота му, докато той е в чужбина. 15 Дал на всеки според способностите: на единия — пет таланта, на другия — два, а на третия — един, и тръгнал. 16 Слугата, който получил пет таланта, отишъл бързо да търгува с тях и така спечелил още пет. 17 По същия начин и слугата, който имал два таланта, спечелил още два. 18 А слугата, който получил един, отишъл и изкопал дупка в земята, където скрил парите на господаря си.
19 След много време господарят се върнал и попитал слугите какво са направили с парите му. 20 Слугата, който бил получил пет таланта, му донесъл още толкова и казал: „Господарю, ти ми повери грижата за пет таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още пет.“
21 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
22 След това дошъл слугата, който бил получил два таланта и казал: „Господарю, ти ми даде два таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още два.“
23 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
24 Тогава дошъл слугата, който бил получил един талант и казал: „Господарю, знаех, че си суров човек, който жъне онова, което не е садил, и прибира онова, което не е посял. 25 Затова се изплаших и отидох да скрия парите ти в земята. Ето, вземи каквото ти принадлежи.“
26 Господарят отговорил: „Ти си зъл и ленив слуга! Казваш, че си знаел, че жъна каквото не съм садил и прибирам каквото не съм сял. 27 Затова трябваше да сложиш парите ми в банката, за да мога като се върна, да си ги получа обратно с лихвите.
28 Затова вземете таланта от този слуга и го дайте на онзи, който има десет таланта. 29 Всеки, който има, ще получи още и ще има повече, отколкото му е необходимо. Но на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.“ 30 След това господарят казал: „Изхвърлете този безполезен слуга навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
Човешкият Син ще съди всички хора
31 Когато Човешкият Син дойде в своята слава, заедно с всичките си ангели, той ще седне на славния си престол. 32 Тогава всички народи на земята ще се съберат пред него и той ще ги раздели на две групи, също както овчарят отделя овцете от козите. 33 Овцете ще постави от дясната си страна, а козите — от лявата.
34 След това царят ще каже на тези от дясната му страна: „Елате, вие, благословени от моя Баща! Наследете царството, подготвено за вас от сътворението на света. 35 Това царство е ваше, защото бях гладен и ме нахранихте. Бях жаден и ми дадохте да пия. Бях странник и ме поканихте в дома си. 36 Нямах дрехи и ме облякохте. Бях болен и се погрижихте за мен, бях затворник и дойдохте да ме навестите.“
37 А праведните хора ще отговорят: „Господи, кога те видяхме гладен и те нахранихме? Кога те видяхме жаден и ти дадохме да пиеш? 38 Кога те видяхме да минаваш като странник и те поканихме в дома си? Кога те видяхме без дрехи и те облякохме? 39 Кога те видяхме болен или затворник и се погрижихме за теб?“
40 Тогава царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни мои братя, за мен сте го правили.“
41 После той ще каже на тези от лявата му страна: „Махнете се от мен, вие, прокълнати, и вървете във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! 42 Идете си, защото бях гладен, но не ме нахранихте. Бях жаден, но не ми дадохте да пия. 43 Бях странник, но не ме поканихте в дома си. Нямах дрехи, но не ме облякохте. Бях болен и в затвор, но не се погрижихте за мен.“
44 Тогава тези хора ще отвърнат: „Господи, кога те видяхме гладен или жаден? Кога те видяхме странник? И кога те видяхме без дрехи, болен или в затвор? Кога видяхме всичко това и не ти помогнахме?“
45 А царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни мои братя, на мен не сте помогнали.“
46 И тогава тези хора ще отидат във вечно наказание, а праведните — във вечен живот.“
Матей 25
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Притча за десетте девици
25 (A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. 3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; 4 а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. 5 И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6 А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ 7 Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; 8 а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. 9 Но благоразумните в отговор им казаха: ‘Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.’ 10 А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. 11 После дойдоха и другите девойки и извикаха: ‘Господарю, господарю, отвори ни!’ 12 (B)А той им отвърна и рече: ‘Истината ви казвам, не ви познавам.’ 13 (C)И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки[a].“
Притча за талантите
14 (D)(E)„Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си; 15 и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува. 16 Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта. 17 Също тъй и който взе два таланта, спечели други два. 18 А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си. 19 След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка. 20 Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: ‘Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.’ 21 (F)Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.’ 22 Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: ‘Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.’ 23 Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.’ 24 Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: ‘Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал, 25 затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.’ 26 А господарят му отвърна: ‘Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. 27 Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва. 28 Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; 29 (G)защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има. 30 (H)А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.’ Като рече това, извика: ‘Който има уши да слуша, нека слуша’!“
Предстоящият всеобщ съд
31 (I)„А когато Синът човешки дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол 32 (J)и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овце от кози; 33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата. 34 Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната Му страна: ‘Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света, 35 (K)защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, бездомен бях и Ме приютихте, 36 (L)гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвор бях и Ме навестихте.’ 37 Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат: ‘Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме? 38 Кога Те видяхме бездомен и Те прибрахме или гол и Те облякохме? 39 Кога Те видяхме болен или в затвор и Те посетихме?’ 40 (M)А Царят в отговор ще им каже: ‘Истината ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.’
41 Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: ‘Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели, 42 (N)защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте, 43 бездомен бях и не Ме приютихте, гол бях и не Ме облякохте, болен бях и в затвор – и не Ме посетихте.’ 44 Тогава и те ще Му отговорят с думите: ‘Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или бездомен, или гол, или болен, или в затвор и не Ти послужихме?’ 45 Тогава Той ще им отговори: ‘Истината ви казвам: доколкото не сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, и на Мене не сте го сторили.’ 46 (O)И те ще отидат във вечна мъка, а праведните – във вечен живот.“
Footnotes
- 25:13 В някои ръкописи липсва: „когато ще дойде Синът човешки“.
Matthew 25
Wycliffe Bible
25 Then the kingdom of heavens shall be like to ten virgins, which took their lamps, and went out to meet the husband and the wife[a];
2 and five of them were fools, and five prudent.
3 But the five fools took their lamps, and took not oil with them;
4 but the prudent took oil in their vessels with the lamps.
5 And whiles the husband [the spouse, or husband,] tarried, all they napped and slept.
6 But at midnight a cry was made, Lo! the spouse cometh, go ye out to meet with him [go ye out to meet him].
7 Then all those virgins rose up, and arrayed their lamps [and adorned their lamps].
8 And the fools said to the wise, Give ye to us of your oil, for our lamps be quenched.
9 The prudent answered, and said [saying], Lest peradventure it suffice not to us and to you, go ye rather to men that sell, and buy to you.
10 And while they went to buy, the spouse came; and those that were ready, entered [in] with him to the weddings; and the gate was shut.
11 And at the last the other virgins came, and said, Lord, Lord, open to us.[b]
12 And he answered, and said, Truly I say to you, I know you not.
13 Therefore wake ye, for ye know not the day nor the hour.
14 For as a man that goeth in pilgrimage [Soothly as a man going far in pilgrimage], called his servants, and betook to them his goods;
15 and to one he gave five talents, to another twain [and to one he gave five talents, or bezants, forsooth to another two], and to another one, to each after his own virtue; and he went forth at once [and he went forth anon].
16 And he that had five bezants [Forsooth and he that had taken five talents], went forth, and wrought in them, and won other five.
17 Also and he that had taken twain, won other twain. [Also and he that had taken two, won other two.]
18 But he that had taken one, went forth, and delved in the earth, and hid the money of his lord.
19 But after long time, the lord of those servants came, and reckoned with them.
20 And he that had taken five bezants, came, and brought other five, and said, Lord, thou betookest to me five bezants, lo! I have gotten above five others.[c]
21 His lord said to him, Well be thou, good servant and faithful; for on few things thou hast been true[d], I shall ordain thee on many things; enter thou into the joy of thy lord.
22 And he that had taken two talents, came, and said, Lord, thou betookest to me two bezants; lo! I have won over other twain.[e]
23 His lord said to him, Well be thou, good servant and true; for on few things thou hast been true[f], I shall ordain thee on many things; enter thou into the joy of thy lord.
24 But he that had taken one bezant [Forsooth and he that had taken one talent], came, and said, Lord, I know that thou art an hard man; thou reapest where thou hast not sown, and thou gatherest together where thou hast not spreaded abroad;
25 and I dreading went, and hid thy bezant in the earth [and I dreading went, and hid thy talent in the earth]; lo! thou hast that that is thine.
26 His lord answered, and said to him, Evil servant and slow, knewest thou that I reap where I sowed not, and gather together where I spreaded not abroad?
27 Therefore it behooved thee to betake my money to (ex)changers [Therefore it behooved thee to have sent my money to changers], that when I came, I should have received that that is mine with usuries.
28 Therefore take away from him the bezant, and give [ye it] to him that hath ten bezants. [And so take ye away from him the talent, and give ye it to him that hath ten talents.]
29 For to every man that hath me shall give, and he shall increase[g]; but from him that hath not, also that that he seemeth to have, shall be taken away from him.
30 And cast ye out the unprofitable servant into outer-more darknesses; there shall be weeping, and grinding of teeth. [And cast ye out the unprofitable servant into utter-more darknesses; there shall be weeping, and beating together of teeth.]
31 When man's Son shall come in his majesty, and all his angels with him, then he shall sit on the seat of his majesty [then he shall sit on the siege of his majesty];
32 and all folks shall be gathered before him, and he shall separate them atwain, as a shepherd separateth sheep from kids [and he shall part them atwain, as a shepherd parteth sheep from kids];
33 and he shall set the sheep on his right half, and the kids on the left half [and the kids forsooth on his left half].
34 Then the king shall say to them, that shall be on his right half, Come ye, the blessed of my Father, take ye in possession the kingdom made ready to you from the making of the world [Come ye, the blessed of my Father, wield ye, or take ye in possession, the kingdom made ready to you from the beginning, or making, of the world].
35 For I hungered[h], and ye gave me to eat; I thirsted, and ye gave me to drink; I was harbourless, and ye harboured me [I was harbourless, and ye gathered, or harboured, me];
36 naked, and ye covered me; sick, and ye visited me; I was in prison, and ye came to me.
37 Then just men shall answer to him, and say [saying], Lord, when saw we thee hungry, and we fed thee; thirsty, and we gave to thee drink [thirsty, and we gave thee drink]?
38 and when saw we thee harbourless, and we harboured thee [when forsooth saw we thee harbourless, and we gathered thee to harbour]; or naked, and we covered thee?
39 or when saw we thee sick, or in prison, and we came to thee?
40 And the king answering shall say to them, Truly I say to you, as long as ye did to one of these my least brethren, ye did to me.
41 Then the king shall say also to them, that shall be on his left half, Depart from me, ye cursed, into everlasting fire, that is made ready to the devil and his angels [which is made ready to the devil and his angels].
42 For I hungered, and ye gave not me to eat; I thirsted, and ye gave not me to drink; [For I hungered, and ye gave not to me for to eat; I thirsted, and ye gave not to me for to drink;]
43 I was harbourless, and ye harboured not me [I was harbourless, and ye gathered not me to harbour]; naked, and ye covered not me; sick, and in prison, and ye visited not me.
44 Then and they shall answer to him, and shall say[i], Lord, when saw we thee hungering, or thirsting, or harbourless, or naked, or sick, or in prison, and we served not to thee?
45 Then he shall answer to them, and say [saying], Truly I say to you, as long as ye did not to one of these least, neither ye did to me [as long as ye did not to one of these least, ye did not to me].
46 And these shall go into everlasting torment; but the just men shall go into everlasting life.
Footnotes
- Matthew 25:1 which taking their lamps, went out meeting the spouse, or husband, and the spousess, or wife
- Matthew 25:11 Soothly at the last also the other virgins came, saying, Lord, Lord, open to us.
- Matthew 25:20 And he that had taken five talents, coming to, offered other five, saying, Lord, thou betookest to me five talents, or bezants, lo! I have gotten over other five.
- Matthew 25:21 for upon few things thou hast been faithful
- Matthew 25:22 Forsooth and he that had taken two talents, came to, and said, Lord, thou betookest to me two talents; lo! I have gotten over other two.
- Matthew 25:23 Well be thou, good servant and faithful; for upon few things thou hast been faithful
- Matthew 25:29 For to every man having it shall be given, and he shall have plenty, or increase
- Matthew 25:35 Forsooth I was hungry/For I was hungered
- Matthew 25:44 Then also they shall answer to him, saying
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
2001 by Terence P. Noble