Матей 13

Библия, синодално издание

13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.

² И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.

^3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

⁴ и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.

⁵ Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.

⁶ А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.

⁸ Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.

⁹ Който има уши да слуша, нека слуша!

¹⁰ И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?

¹¹ А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;

^12 (B)защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;

¹³ затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;

^14 (C)и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;

¹⁵ защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.

^16 (D)Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват;

^17 (E)защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.

^18 (F)Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:

¹⁹ при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.

²⁰ А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,

²¹ ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.

²² А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.

²³ Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.

²⁴ Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;

²⁵ и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;

²⁶ а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁷ И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?

²⁸ А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?

²⁹ Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;

³⁰ оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

^31 (G)Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,

³² което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.

^33 (H)Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.

^34 (I)Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,

^35 (J)за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“.

³⁶ Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷ А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;

³⁸ нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;

^39 (K)врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.

⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:

⁴¹ ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,

⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

^43 (L)тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!

⁴⁴ Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.

⁴⁵ Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,

⁴⁶ и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.

⁴⁷ Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,

⁴⁸ която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

⁴⁹ Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,

⁵⁰ и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁵¹ И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!

⁵² А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.

⁵³ И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.

^54 (M)А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?

^55 (N)Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда?

⁵⁶ И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?

^57 (O)И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.

⁵⁸ И не извърши там много чудеса поради неверието им.