Марк 5
Библия, синодално издание
5 (A)И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;
3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;
4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;
6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!
8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.
9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.
10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.
13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.
14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.
21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.
22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху ѝ ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.
24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
25 (B)Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,
26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше ѝ станало още по-зле,
27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;
28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.
29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
30 (C)А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.
33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.
35 (D)Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.
37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.
39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!
42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да ѝ дадат да яде.
Марк 5
1940 Bulgarian Bible
5 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
2 И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6 А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9 И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.
20 И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33 А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.
38 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.
39 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.
42 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.
Марк 5
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус освобождава човек от зли духове
(Мат. 8:28-34; Лк. 8:26-39)
5 Исус и учениците му пристигнаха на другия бряг на езерото в страната на герасините. 2 Веднага щом Исус слезе от лодката, към него се приближи един човек, който идваше откъм гробниците и беше обладан от зъл дух. 3 Този човек живееше в гробниците и никой вече не можеше да го върже, даже и с вериги. 4 Много пъти бяха оковавали ръцете и краката му, но той късаше веригите и чупеше оковите на парчета, и никой не беше в състояние да го усмири. 5 Ден и нощ постоянно скиташе из гробниците и по хълмовете, крещеше и се нараняваше с камъни.
6 Той видя Исус още отдалеч, спусна се към него и падна в краката му. 7-8 Исус каза на злия дух в човека: „Излез от него!“ А той изкрещя с висок глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей да ме мъчиш!“
9 Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“
Той отговори: „Името ми е Легион, защото сме много.“ 10 А злите духове в човека отново и отново молеха Исус да не ги прогонва вън от тази област.
11 На близкия хълм пасеше голямо стадо свине. 12 Злите духове молеха Исус и казваха: „Прати ни в свинете, нека влезем в тях!“ 13 Исус им разреши и те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Тогава стадото — около две хиляди животни — се втурна надолу по склона към езерото и цялото се издави.
14 Мъжете, които пасяха свинете, избягаха и разказаха всичко в града и околността и хората наизлязоха да видят какво се беше случило. 15 Те дойдоха при Исус и когато видяха човека, който преди беше обладан от демоните, да седи облечен и със здрав разум, се изплашиха. 16 Тези, които бяха видели как стана всичко, разказваха за случилото се с обладания от зли духове и със свинете. 17 И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.
18 Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него. 19 Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“ 20 Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.
Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена
(Мат. 9:18-26; Лк. 8:40-56)
21 Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа. 22 Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му 23 и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“
24 И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.
25 Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше. 26 Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше. 27 Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му, 28 защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“ 29 Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието. 30 Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“
31 Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“
32 Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала. 33 Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина. 34 Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“
35 Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“
36 Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“
37 Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан. 38 Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас. 39 Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“ 40 Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то. 41 После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“ 42 Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени. 43 Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.
Mark 5
New International Version
Jesus Restores a Demon-Possessed Man(A)(B)
5 They went across the lake to the region of the Gerasenes.[a] 2 When Jesus got out of the boat,(C) a man with an impure spirit(D) came from the tombs to meet him. 3 This man lived in the tombs, and no one could bind him anymore, not even with a chain. 4 For he had often been chained hand and foot, but he tore the chains apart and broke the irons on his feet. No one was strong enough to subdue him. 5 Night and day among the tombs and in the hills he would cry out and cut himself with stones.
6 When he saw Jesus from a distance, he ran and fell on his knees in front of him. 7 He shouted at the top of his voice, “What do you want with me,(E) Jesus, Son of the Most High God?(F) In God’s name don’t torture me!” 8 For Jesus had said to him, “Come out of this man, you impure spirit!”
9 Then Jesus asked him, “What is your name?”
“My name is Legion,”(G) he replied, “for we are many.” 10 And he begged Jesus again and again not to send them out of the area.
11 A large herd of pigs was feeding on the nearby hillside. 12 The demons begged Jesus, “Send us among the pigs; allow us to go into them.” 13 He gave them permission, and the impure spirits came out and went into the pigs. The herd, about two thousand in number, rushed down the steep bank into the lake and were drowned.
14 Those tending the pigs ran off and reported this in the town and countryside, and the people went out to see what had happened. 15 When they came to Jesus, they saw the man who had been possessed by the legion(H) of demons,(I) sitting there, dressed and in his right mind; and they were afraid. 16 Those who had seen it told the people what had happened to the demon-possessed man—and told about the pigs as well. 17 Then the people began to plead with Jesus to leave their region.
18 As Jesus was getting into the boat, the man who had been demon-possessed begged to go with him. 19 Jesus did not let him, but said, “Go home to your own people and tell them(J) how much the Lord has done for you, and how he has had mercy on you.” 20 So the man went away and began to tell in the Decapolis[b](K) how much Jesus had done for him. And all the people were amazed.
Jesus Raises a Dead Girl and Heals a Sick Woman(L)
21 When Jesus had again crossed over by boat to the other side of the lake,(M) a large crowd gathered around him while he was by the lake.(N) 22 Then one of the synagogue leaders,(O) named Jairus, came, and when he saw Jesus, he fell at his feet. 23 He pleaded earnestly with him, “My little daughter is dying. Please come and put your hands on(P) her so that she will be healed and live.” 24 So Jesus went with him.
A large crowd followed and pressed around him. 25 And a woman was there who had been subject to bleeding(Q) for twelve years. 26 She had suffered a great deal under the care of many doctors and had spent all she had, yet instead of getting better she grew worse. 27 When she heard about Jesus, she came up behind him in the crowd and touched his cloak, 28 because she thought, “If I just touch his clothes,(R) I will be healed.” 29 Immediately her bleeding stopped and she felt in her body that she was freed from her suffering.(S)
30 At once Jesus realized that power(T) had gone out from him. He turned around in the crowd and asked, “Who touched my clothes?”
31 “You see the people crowding against you,” his disciples answered, “and yet you can ask, ‘Who touched me?’ ”
32 But Jesus kept looking around to see who had done it. 33 Then the woman, knowing what had happened to her, came and fell at his feet and, trembling with fear, told him the whole truth. 34 He said to her, “Daughter, your faith has healed you.(U) Go in peace(V) and be freed from your suffering.”
35 While Jesus was still speaking, some people came from the house of Jairus, the synagogue leader.(W) “Your daughter is dead,” they said. “Why bother the teacher anymore?”
36 Overhearing[c] what they said, Jesus told him, “Don’t be afraid; just believe.”
37 He did not let anyone follow him except Peter, James and John the brother of James.(X) 38 When they came to the home of the synagogue leader,(Y) Jesus saw a commotion, with people crying and wailing loudly. 39 He went in and said to them, “Why all this commotion and wailing? The child is not dead but asleep.”(Z) 40 But they laughed at him.
After he put them all out, he took the child’s father and mother and the disciples who were with him, and went in where the child was. 41 He took her by the hand(AA) and said to her, “Talitha koum!” (which means “Little girl, I say to you, get up!”).(AB) 42 Immediately the girl stood up and began to walk around (she was twelve years old). At this they were completely astonished. 43 He gave strict orders not to let anyone know about this,(AC) and told them to give her something to eat.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.
