Марк 4
Библия, синодално издание
4 (A)И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
2 И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
3 слушайте: ето, излезе сеяч да сее;
4 и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;
6 а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
8 И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
9 И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!
10 А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.
11 (B)И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;
12 (C)за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
13 И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?
14 (D)Сеячът сее словото.
15 Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
16 (E)Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,
17 ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
18 Посеяното в тръни означава слушащите словото,
19 (F)но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.
20 А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
21 (G)И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
22 (H)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.
23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
24 (I)И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.
25 (J)Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.
26 И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
27 и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
28 Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
29 а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30 (K)И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?
31 То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;
32 а кога се посее, пониква и става поголямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.
33 (L)И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
35 (M)Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.
36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.
37 И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.
38 А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (N)И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.
40 И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!
41 И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?
Марк 4
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Притча за сеяча и семената
(Мат. 13:1-9; Лк. 8:4-8)
4 Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата. 2 И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: 3 „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее 4 и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали. 5 Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. 6 Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. 7 Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. 8 А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други — шестдесет, а трети — сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“
9 След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“
Целта на притчите
(Мат. 13:10-17; Лк. 8:9-10)
10 Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. 11 Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи. 12 Защото
«Непрестанно слушат,
но не разбират.
Непрестанно гледат,
но не проумяват това, което виждат.
Иначе щяха да се обърнат към Бога
и той щеше да им прости.»“(A)
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мат. 13:18-23; Лк. 8:11-15)
13 После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? 14 Сеячът сее Божието слово. 15 Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им. 16 Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. 17 Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. 18 Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели — те слушат Божието слово, 19 но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод. 20 Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод — понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“
Използвайте онова, което имате
(Лк. 8:16-18)
21 Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? 22 Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. 23 Който има уши да чува, да слуша!“
24 Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. 25 На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“
Притча за семето
26 После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. 27 Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. 28 Земята сама отглежда зърното — първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. 29 Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“
Друга притча за Божието царство
(Мат. 13:31-32,34-35; Лк. 13:18-19)
30 После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? 31 То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. 32 Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения — с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“
33 И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. 34 Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.
Исус укротява буря
(Мат. 8:23-27; Лк. 8:22-25)
35 Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. 37 Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. 38 Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“
39 Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.
40 После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“
41 Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center