Учението на Исус за развода

(Мат. 19:1-12)

10 Исус напусна това място и дойде в областта Юдея и отвъд река Йордан. Отново много хора идваха при него и той ги поучаваше както винаги.

² Приближиха се няколко фарисеи, които искаха да го подведат да каже нещо грешно, и затова го попитаха: „Позволено ли е мъж да се разведе с жена си?“

³ Исус им отговори: „Какво ви е заповядал Моисей?“

⁴ Фарисеите казаха: „Моисей позволи на мъжа да напише документ за развод и така да се разведе.“^[a]

⁵ Исус им отговори: „Той ви написа тази заповед, защото отказахте да приемете Божието учение. ⁶ Но от сътворението на света „Бог ги създаде мъжки и женски пол“.^{(A) 7} „Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, ⁸ и двамата ще станат едно“,^(B) така че са вече не двама души, а едно цяло. ⁹ Бог ги е свързал и никой не трябва да ги разделя!“

¹⁰ По-късно в къщата учениците пак го попитаха за това. ¹¹ Исус им каза: „Всеки, който се разведе с жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея. ¹² Всяка жена, която се разведе с мъжа си и се омъжи за друг, също извършва прелюбодейство.“

Исус благославя децата

(Мат. 19:13-15; Лк. 18:15-17)

¹³ Хората водеха децата си при Исус, за да ги докосне, но учениците им се скараха. ¹⁴ Когато видя това, Исус се ядоса и им каза: „Нека децата идват при мен, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. ¹⁵ Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“ ¹⁶ И като прегръщаше децата, Исус полагаше ръцете си върху тях.

Богат човек отказва да последва Исус

(Мат. 19:16-30; Лк. 18:18-30)

¹⁷ Исус тъкмо тръгваше, когато при него дотича един човек, коленичи в краката му и го попита: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“

¹⁸ Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. ¹⁹ Нали знаеш заповедите: «Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не отнемай с измама, уважавай баща си и майка си!»^(C)“

²⁰ Човекът отвърна: „Учителю, от дете спазвам тези заповеди.“

²¹ Исус го погледна с обич и му каза: „Има още едно нещо, което трябва да направиш — иди и продай всичко, което притежаваш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небето. След това ела и ме последвай.“

²² При тези думи лицето на човека посърна и той си тръгна наскърбен, защото притежаваше огромно състояние.

²³ Исус погледна наоколо и каза на учениците си: „Колко трудно ще е за богатите да влязат в Божието царство!“

²⁴ Тези негови думи смаяха учениците му, но Исус повтори: „Деца, трудно е да се влезе в Божието царство. ²⁵ По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“

²⁶ Учениците му се учудиха още повече и се питаха един друг: „Кой тогава може да се спаси?“

²⁷ Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за него няма невъзможни неща.“

²⁸ А Петър започна да му говори: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме.“

²⁹ Исус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради Благата вест ³⁰ и който да не получи стократно повече сега, в настоящето — къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, както и гонения, а в идващия свят — вечен живот. ³¹ Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а онези, които сега са последни, ще станат първи.“

Исус отново говори за смъртта си

(Мат. 20:17-19; Лк. 18:31-34)

³² Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха изпълнени с възхищение, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него: ³³ „Чуйте! Отиваме към Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците, ³⁴ които ще му се подиграват и ще го заплюват, ще го бият с камшик и ще го убият. Три дни по-късно той ще възкръсне.“

Яков и Йоан молят Исус за услуга

(Мат. 20:20-28)

³⁵ Яков и Йоан — синовете на Зеведей — се приближиха към Исус и му казаха: „Учителю, ще те помолим за нещо, което искаме да изпълниш за нас.“

³⁶ Исус ги попита: „Какво искате да направя за вас?“

³⁷ Те отговориха: „Нека седнем до теб — единият отдясно, а другият отляво, тогава, когато дойдеш в славата си.“

³⁸ Исус им каза: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия, и да се кръстите с кръщението, с което аз трябва да се кръстя?“^[b]

³⁹ „Можем“ — отговориха братята.

Тогава Исус им каза: „Вие ще изпиете чашата, която аз пия, и ще се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам, ⁴⁰ но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които са приготвени.“

⁴¹ Като чуха това, останалите десет ученика възнегодуваха срещу Яков и Йоан. ⁴² Тогава Исус извика всички при себе си и им каза: „Знаете, че езичниците имат признати управници, които обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. ⁴³ Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. ⁴⁴ Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да стане роб на всички. ⁴⁵ Самият Човешки Син не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“

Исус излекува сляп човек

(Мат. 20:29-34; Лк. 18:35-43)

⁴⁶ След това пристигнаха в Ерихон. На излизане от града ги последва голяма тълпа хора. Край пътя беше седнал един слепец, който просеше. Той се казваше Вартимей и беше син на Тимей. ⁴⁷ Като чу, че това е Исус от Назарет, слепецът се развика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“

⁴⁸ Много хора го смъмриха и му казаха да мълчи, но той се развика още по-силно: „Сине Давидов! Смили се над мен!“

⁴⁹ Исус се спря и каза: „Извикайте го.“

Извикаха слепия и му казаха: „Смело! Стани! Той те вика.“ ⁵⁰ Слепият хвърли връхната си дреха, скочи на крака и отиде при Исус.

⁵¹ Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“

„Учителю, искам пак да виждам!“ — отговори му слепият.

⁵² Тогава Исус му каза: „Върви си, твоята вяра те излекува.“ И човекът веднага прогледна и го последва по пътя.

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Лк. 19:28-40; Йн. 12:12-19)

11 Като наближиха Ерусалим, недалеч от Витфагия и Витания — близо до Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си напред ² и им каза: „Идете в града, който се простира пред вас. Веднага щом влезете там, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал — отвържете го и го доведете. ³ Ако някой ви попита защо правите това, отговорете му така: «Господ има нужда от него и веднага ще го върне.»“

⁴ Те влязоха в града и намериха на улицата едно магаренце, вързано до една врата, и го отвързаха. ⁵ Наблизо стояха няколко души, които ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“ ⁶ Учениците им отговориха така, както им беше казал Исус, и хората им разрешиха да го вземат. ⁷ Те го откараха при Исус и като метнаха връхните си дрехи на гърба на магарето, той го възседна. ⁸ Много хора постилаха връхните си дрехи на пътя му, други слагаха пред него клонките, които бяха счупили в полето, и ги постилаха на пътя. ⁹ Някои вървяха пред Исус, други — зад него и всички викаха:

¹¹ Исус влезе в Ерусалим и отиде в храма. Огледа всичко вътре, но тъй като вече беше късно, излезе и отиде във Витания с дванадесетте апостола.

Безплодната смокиня

(Мат. 21:18-19)

¹² На другия ден, когато излизаха от Витания, Исус усети глад. ¹³ В далечината видя едно раззеленено смокиново дърво и отиде да провери дали по него има някакъв плод. Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините. ¹⁴ Тогава Исус каза на дървото: „Вече никой да не вкуси от плода ти!“ И учениците му чуха това.

Исус отива в храма

(Мат. 21:12-17; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)

¹⁵ После пристигнаха в Ерусалим. Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби, ¹⁶ и не разреши на никого да пренася свои неща през храма. ¹⁷ След това започна да учи хората, като им говореше: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи»^(E), а вие сте го превърнали в «свърталище на разбойници»^(F).“

¹⁸ Главните свещеници и законоучителите чуха тези думи и започнаха да търсят начин да убият Исус. Те се страхуваха от него, защото целият народ беше удивен от учението му. ¹⁹ С идването на вечерта Исус и учениците му напуснаха града.

Исус показва силата на вярата

(Мат. 21:20-22)

²⁰ На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен. ²¹ Петър си спомни за него и каза на Исус: „Учителю, виж! Вчера ти прокле тази смокиня и сега тя е суха и мъртва.“

²² Исус отговори: „Вярвайте в Бога. ²³ Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас. ²⁴ Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили — и то ще бъде ваше. ²⁵ А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ ^26 [c]

Откъде идва властта на Исус

(Мат. 21:23-27; Лк. 20:1-8)

²⁷ Исус и учениците му отново дойдоха в Ерусалим. Когато влязоха в храма, главните свещеници, законоучителите и юдейските водачи се приближиха до Исус ²⁸ и му казаха: „С чия власт вършиш тези неща? И кой ти я даде да ги вършиш?“

²⁹ Исус им каза: „Ще ви задам един въпрос и ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша всичко това. ³⁰ Откъде беше Йоановото кръщение — от Бога или от хората? Отговорете ми!“

³¹ Те взеха да обсъждат това помежду си, разсъждавайки: „Ако отговорим „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ ³² А как да му кажем: «От хората»?“ Те се страхуваха от народа, тъй като всички вярваха, че Йоан действително е бил пророк. ³³ Затова отговориха: „Не знаем.“

Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с чия власт върша това.“

Бог изпраща своя Син

(Мат. 21:33-46; Лк. 20:9-19)

12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. ² Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. ³ Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. ⁴ Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. ⁵ След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други — убили.

⁶ Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. „Не могат да не покажат уважение към сина ми“, мислел си той. ⁷ Но лозарите си казали: „Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.“ ⁸ Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.

⁹ Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. ¹⁰ Нали сте чели Писанието:

¹² Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.

Някои водачи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:15-22; Лк. 20:20-26)

¹³ По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно. ¹⁴ Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“

¹⁵ Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“ ¹⁶ Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ — отговориха те.

¹⁷ Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.

Някои садукеи се опитват да подведат Исус

(Мат. 22:23-33; Лк. 20:27-40)

¹⁸ Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха: ¹⁹ „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си.^{[d] 20} И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца. ²¹ Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат. ²² Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената. ²³ Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението — нали и седемте са били женени за нея?“

²⁴ Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. ²⁵ Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват — всички ще бъдат като ангелите в небесата. ²⁶ А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст^[e]: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“^{(H) 27} Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“

Най-важната заповед

(Мат. 22:34-40; Лк. 10:25-28)

²⁸ Един законоучител, който чу спора му с фарисеите и садукеите и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“

²⁹ Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един. ³⁰ Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!“^{(I) 31} Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си както себе си!“^(J) Няма друга заповед, по-важна от тези.“

³² Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него. ³³ И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“

³⁴ Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.

Давидов син ли е Месията

(Мат. 22:41-46; Лк. 20:41-44)

³⁵ Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията е Давидов син? ³⁶ Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:

³⁷ Сам Давид го нарича „Господ“. Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.

Исус порицава законоучителите

(Мат. 23:1-36; Лк. 20:45-47)

³⁸ Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите, ³⁹ да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. ⁴⁰ Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“

Дарението на бедната вдовица

(Лк. 21:1-4)

⁴¹ Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много. ⁴² Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант.

⁴³ Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, ⁴⁴ защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“

Покайте се!

13 По това време там присъстваха няколко души, които разказаха на Исус за галилейците, които Пилат убил, докато те се покланяли на Бога, и смесил кръвта им с тази на животните, принесени в жертва. ² Исус им отговори: „Нима мислите, че тези хора са пострадали така, защото са били по-грешни от всички останали галилейци? ³ Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин. ⁴ Ами онези осемнадесет души, които загинали, когато Силоамската кула паднала върху тях? Да не мислите, че са били по-грешни от всички останали жители в Ерусалим? ⁵ Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин.“

Притча за безплодното дърво

⁶ После Исус им разказа следната притча: „Един човек посадил смокиново дръвче в лозето си. Отишъл да набере плод, но като не намерил нищо, ⁷ казал на лозаря си: „Вече три години идвам да набера плод от тази смокиня, но още не съм намерил нито един. Отсечи я! Само заема място.“ ⁸ Но лозарят отговорил: «Господарю, остави дръвчето още една година. Ще го прекопая и наторя. ⁹ Ако на следващата година даде плод, добре. Ако ли не, тогава ще го отсечеш.»“

Исус излекува болна жена в събота

¹⁰ В събота Исус поучаваше в една от синагогите. ¹¹ Там имаше прегърбена жена, която от осемнадесет години не можеше да се изправи, защото в нея се беше вселил зъл дух. ¹² Когато я видя, Исус я повика при себе си и й каза: „Жено, освободена си от недъга си.“ ¹³ После положи ръцете си върху нея и тя веднага се изправи и започна да слави Бога.

¹⁴ Тогава началникът на синагогата, разгневен, че Исус е излекувал в събота, каза на хората: „Шест дни в седмицата са отредени за работа, така че тогава идвайте да ви лекуват, а не в събота.“

¹⁵ Господ му отговори: „Лицемери! Нима в събота всеки от вас не отвързва от яслите вола или магарето си, за да го заведе на водопой? ¹⁶ Тази жена е дъщеря на Авраам и Сатана я е държал вързана осемнадесет години. Грешно ли е да бъде освободена от недъга си в съботен ден?“ ¹⁷ С тези думи Исус засрами всички, които го критикуваха, а останалите хора се радваха на всички чудесни неща, които той правеше.

Друга притча за Божието царство

(Мат. 13:31-33; Мк. 4:30-32)

¹⁸ Исус продължи да говори: „Как изглежда Божието царство? С какво да го сравня? ¹⁹ То е като синапеното зрънце, което един човек засадил в градината си и то пораснало, станало дърво и небесните птици свили гнезда в клоните му.“

²⁰ И каза още: „С какво да сравня Божието царство? ²¹ То е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“

Тясната врата

(Мат. 7:13-14,21-23)

²² Исус поучаваше в села и градове по пътя си към Ерусалим. ²³ Някой го попита: „Господи, нима само малцина ще бъдат спасени?“

Исус отговори: ²⁴ „Направете всичко възможно да влезете през тясната врата, защото казвам ви: много хора ще се опитат да минат през нея, но няма да успеят. ²⁵ Ако човек залости вратата на дома си, вие можете да стоите отвън и да хлопате, но той няма да ви отвори. Вие ще кажете: „Господи, отвори ни!“, а той ще ви отвърне: „Не зная откъде сте.“ ²⁶ Тогава ще започнете да говорите: „С теб сме яли и пили. Ти поучаваше по улиците на нашия град.“ ²⁷ А той ще каже: „Не зная откъде сте. Махнете се всички вие, които вършите зло!“ ²⁸ И ще заплачете и заскърцате със зъби, когато видите в Божието царство Авраам, Исаак, Яков и всички пророци, а вас изгонят навън. ²⁹ Ще идват хора от изток и запад, от север и юг и ще сядат на масата в Божието царство. ³⁰ Има такива, които сега са последни, но ще станат първи, а има и такива, които сега са първи, но ще станат последни.“

Исус ще умре в Ерусалим

(Мат. 23:37-39)

³¹ В този момент няколко фарисеи дойдоха при Исус и му казаха: „Напусни това място и върви другаде, защото Ирод иска да те убие.“

³² Исус им каза: „Идете и кажете на онази лисица: „Днес и утре ще прогонвам демони и лекувам хора, а на третия ден ще завърша делото си.“ ³³ След това трябва да тръгна, защото е немислимо пророк да умре вън от Ерусалим.

³⁴ Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте. ³⁵ Виж! Сега домът ви ще бъде изоставен и казвам ви: няма да ме видите, докато не дойде времето да кажете: «Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»^(A)“

Правилно ли е да се лекува в съботен ден

14 Една събота Исус отиде да яде в къщата на виден фарисей. Всички го наблюдаваха много внимателно. ² Срещу него седеше човек, страдащ от воднянка. ³ Исус попита законоучителите и фарисеите: „Позволено ли е да се лекува в съботен ден или не?“ ⁴ Но те мълчаха. Тогава Исус хвана болния, излекува го и го изпрати да си върви. ⁵ После се обърна към законоучителите и фарисеите: „Ако синът ви или волът ви падне в кладенец, няма ли незабавно да го извадите оттам, дори денят да е събота?“ ⁶ Те нищо не можаха да отговорят на това.

Не се дръжте високомерно

⁷ Когато забеляза, че гостите се настаняват на най-почетните места, Исус им разказа следната притча: ⁸ „Когато те поканят на сватба, не сядай на най-почетното място, защото ако някой от поканените е по-важен от теб, ⁹ тогава домакинът, който е поканил и двама ви, ще дойде и ще ти каже: „Отстъпи мястото си на този човек.“ И ти, засрамен, ще станеш, за да се преместиш на последното място. ¹⁰ Ето защо, когато те поканят на сватба, седни на най-скромното място. Когато дойде домакинът, той ще ти каже: „Приятелю, премести се по-напред, на по-добро място.“ Така ще ти бъде оказана чест в присъствието на всички гости. ¹¹ Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“

Ще бъдете възнаградени

¹² Тогава Исус каза на фарисея, който го беше поканил: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите, братята, роднините и богатите си съседи, защото и те на свой ред ще те поканят. ¹³ Вместо това покани бедните, сакатите, недъгавите и слепите ¹⁴ и ще бъдеш благословен, понеже тези хора нямат с какво да ти се отплатят, но Бог ще те възнагради, когато праведните хора възкръснат от мъртвите.“

Притча за голямото празненство

(Мат. 22:1-10)

¹⁵ Като чу това, един от седящите на масата заедно с Исус му каза: „Благословен е всеки, който участва в празненството в Божието царство!“

¹⁶ Исус му отговори: „Един човек устроил голямо празненство, на което поканил много гости. ¹⁷ Когато дошъл уреченият час, човекът изпратил слугата си да каже на поканените: „Елате, всичко е готово.“ ¹⁸ Но всички поканени започнали да се извиняват. Първият казал: „Току-що си купих нива и трябва да отида да я огледам. Моля те, приеми моите извинения.“ ¹⁹ Друг се заоправдавал: „Току-що си купих пет чифта волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, приеми моите извинения.“ ²⁰ Трети казал: „Току-що се ожених и не мога да дойда.“ ²¹ Слугата се върнал и разказал всичко на господаря си. Господарят се разгневил и му казал: „Бързо обиколи всички улици и пътеки на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“ ²² Малко след това слугата казал: „Господарю, изпълних всичко, което ми нареди, но има още място.“ ²³ Тогава господарят казал на слугата си: «Тръгни по пътищата и покрай оградите и убеждавай всички, които срещнеш, да дойдат тук, за да се напълни къщата ми. ²⁴ Казвам ти: нито един от онези, които първо бях поканил, няма да участва в празненството ми.»“

Не постъпвайте прибързано

(Мат. 10:37-38)

²⁵ Заедно с Исус вървяха много хора. Обръщайки се към тях, той им каза: ²⁶ „Ако някой дойде при мен, но обича баща си и майка си, жена си и децата си, братята, сестрите си и даже собствения си живот повече от мен, не може да бъде мой ученик. ²⁷ Който не носи кръста си и не ме следва, не може да бъде мой ученик. ²⁸ Ако някой от вас иска да построи кула, няма ли първо да седне да си направи сметка за разходите, за да види има ли достатъчно средства да завърши работата? ²⁹ Иначе, ако положи основите, но не е в състояние да завърши строежа, тогава всички, които го гледат, ще му се присмеят ³⁰ и ще кажат: „Този човек започна да строи, но не можа да завърши.“

³¹ Ако един цар има намерение да воюва срещу друг цар, нима няма първо да седне и прецени може ли с десет хиляди души да победи идващия срещу него с двадесет хиляди? ³² Ако види, че не може, тогава много преди другият цар да се приближи, той ще изпрати посланици да преговарят за мир. ³³ По същия начин всеки един от вас трябва да се откаже от всичко, което има, иначе не може да бъде мой ученик.

Не изгубвайте влиянието си

(Мат. 5:13; Мк. 9:50)

³⁴ Солта е хубаво нещо, но дори тя, изгуби ли вкуса си, за нищо не става. Няма как да се направи отново солена. ³⁵ Дори за почвата или за наторяване не може да се използва. Хората я изхвърлят.

Който има уши да чува, да слуша!“

Радост в небето

(Мат. 18:12-14)

15 Всички бирници и грешници се тълпяха да чуят Исус. ² Тогава фарисеите и законоучителите започнаха да мърморят неодобрително: „Този човек посреща с радост грешници и даже яде с тях!“

³ Тогава Исус им разказа следната притча: ⁴ „Ако някой от вас има сто овце и изгуби една от тях, няма ли да остави другите деветдесет и девет на пасището, за да тръгне след изгубената овца, докато я намери? ⁵ Щом я намери, с радост ще я сложи на раменете си ⁶ и като пристигне у дома, ще събере съседите и приятелите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих изгубената си овца.“ ⁷ Казвам ви: по същия начин и в небето ще има повече радост за един грешник, който се е покаял, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от това.

⁸ Или ако една жена има десет сребърни монети и изгуби една от тях, няма ли да запали лампа, да премете къщата и да търси внимателно, докато не я намери? ⁹ И щом я намери, тя ще събере съседите и приятелите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих изгубената си монета.“ ¹⁰ По същия начин се радват Божиите ангели, когато един грешник се покае.“

Притча за блудния син

¹¹ След това Исус каза: „Един човек имал двама сина. ¹² По-малкият казал на баща си: „Татко, дай ми моя дял от имота.“ И бащата разделил имота между синовете си. ¹³ Не след дълго по-малкият син си събрал нещата и заминал за далечна страна. Там прахосал всичките си пари в разгулен живот. ¹⁴ Скоро след като пропилял всичко, в страната настъпил глад и момъкът изпаднал в нужда. ¹⁵ Тогава се наел да работи при един от местните жители, който го изпратил да пасе свине в полята му. ¹⁶ Той така гладувал, че с радост би напълнил стомаха си дори с рожковите, с които хранели свинете, но никой нищо не му давал. ¹⁷ Накрая момчето се вразумило и си казало: „Всички слуги на баща ми имат храна в изобилие, а аз тук умирам от глад. ¹⁸ Ще стана, ще отида при баща ми и ще му кажа: „Татко, съгреших пред Бога и пред теб. ¹⁹ Не съм достоен да се наричам повече твой син. Позволи ми да бъда един от слугите ти.“ ²⁰ И така, той станал и тръгнал към баща си.

Блудният син се завръща

Баща му го зърнал още отдалеч и сърцето му се изпълнило с умиление. Той се затичал към сина си, прегърнал го и го разцелувал. ²¹ Синът казал: „Татко, съгреших пред Бога и пред теб. Не съм достоен да се наричам повече твой син.“ ²² Но бащата казал на слугите си: „Бързо донесете най-хубавата дреха и го облечете. Сложете му пръстен на ръката и обувки на краката. ²³ Изведете угоеното теле и го заколете, ще направим пиршество и ще празнуваме. ²⁴ Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив. Беше изгубен, а сега се намери.“ И започнали да се веселят.

По-големият син се прибира

²⁵ През това време по-големият син бил на полето. Когато се приближил до къщата, той чул музика и танци. ²⁶ Извикал един от слугите и го попитал какво означава всичко това. ²⁷ Слугата отговорил: „Брат ти се върна. Баща ти закла угоеното теле за това, че си го получи обратно здрав и читав.“ ²⁸ По-големият брат се ядосал и отказал да влезе в къщата. Тогава баща му излязъл и започнал да го моли да влезе у дома. ²⁹ Синът отговорил: „С години ти служих като роб, подчинявах се на всяка твоя заповед, а ти дори една коза не закла заради мен, за да се повеселя с приятели. ³⁰ А когато се върна този твой син, който пропиля парите ти по жени, за него закла угоеното теле!“ ³¹ А бащата казал: «Синко, ти си винаги с мен. Всичко, което имам, е и твое. ³² Но сега трябваше да празнуваме и да се веселим, защото брат ти беше мъртъв, а сега е жив. Беше изгубен, а сега се намери.»“

Истинското богатство

16 Исус каза на учениците си: „Един богаташ имал иконом, за когото му докладвали, че пилее парите му. ² Той го извикал при себе си и му казал: „Какви са тези неща, които чувам за теб? Направи ми отчет за своята работа, защото повече не можеш да останеш на тази длъжност.“ ³ Икономът си помислил: „Какво да правя? Господарят иска да ме уволни. Не съм достатъчно силен да отида да копая земята, а да прося ме е срам. ⁴ Знам какво ще направя, за да накарам хората да ме приемат в домовете си, след като изгубя работата си.“ ⁵ Той повикал всички длъжници на своя господар и попитал първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ ⁶ „Сто мерки^[a] зехтин“ — отговорил той. Тогава икономът му казал: „Вземи си обратно разписката. Седни и бързо напиши петдесет!“ ⁷ След това попитал друг: „А ти колко дължиш?“ Човекът отговорил: „Сто крини^[b] жито.“ Управителят му казал: „Вземи си разписката и напиши осемдесет.“ ⁸ По-късно господарят похвалил недобросъвестния служител за неговата находчивост. Светските хора са по-находчиви със себеподобните си, отколкото духовните хора.

⁹ Казвам ви: спечелете си приятели чрез земното си богатство, така че когато то свърши, да ви приемат във вечните домове. ¹⁰ Който е верен в малките неща, верен е и в големите; а който е нечестен в малките неща, ще бъде нечестен и в големите. ¹¹ Затова, ако не могат да ви поверят земното богатство, кой тогава ще ви повери истинското? ¹² И щом като не може да ви се разчита за чуждия имот, кой ще ви даде вашия?

Може ли човек да служи на двама господари

(Мат. 6:24)

¹³ Никой не може да бъде едновременно слуга на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще е предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Парите.^[c]“

Божият закон не може да бъде променен

(Мат. 11:12-13)

¹⁴ Фарисеите, които обичаха парите, чуха всичко това и се присмяха на Исус. ¹⁵ Той им каза: „Вие се правите на праведни пред хората, но Бог познава сърцата ви. Онова, което хората ценят, Бог презира.

¹⁶ До идването на Йоан бяха в сила законът на Моисей и писанията на пророците. След него се проповядва Благата вест за Божието царство и всеки се стреми да влезе в него. ¹⁷ Но по-лесно ще бъде небето и земята да преминат, отколкото дори една точка от закона да бъде променена.

¹⁸ Ако един мъж се разведе с жена си и се ожени за друга, извършва прелюбодейство. Всеки, който се жени за разведена жена, също извършва прелюбодейство.“

Богаташът и Лазар

¹⁹ Исус каза: „Живял един богаташ, който винаги се обличал в скъпи дрехи и всеки ден устройвал разточителни пиршества. ²⁰ Пред вратата му често донасяли един бедняк на име Лазар, целия покрит с рани. ²¹ Той копнеел да се насити с трохите, които падали от масата на богатия. Даже кучетата идвали да ближат раните му. ²² След време беднякът умрял и ангелите го завели при Авраам. Богатият също умрял и го погребали. ²³ В ада, където го измъчвали, богаташът вдигнал поглед и видял в далечината Авраам да държи Лазар в обятията си. ²⁴ Богаташът извикал: „Отче Аврааме, смили се над мен! Изпрати Лазар да натопи върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото страдам ужасно в този огън!“ ²⁵ Но Авраам отговорил: „Синко, спомни си, че приживе ти получи само хубаво, а Лазар — само лошо. Сега той се утешава, а ти страдаш. ²⁶ Освен това помежду ни зее пропаст, за да не може никой оттук да премине отсреща и никой оттам да не може да дойде тук при нас.“ ²⁷ Богатият казал: „Моля те тогава, отче, прати Лазар в бащината ми къща. ²⁸ Аз имам петима братя. Нека ги предупреди, за да не дойдат и те в това място на страдания.“ ²⁹ А Авраам отговорил: „Те имат писаното от Моисей и пророците — да се вслушат в думите им.“ ³⁰ Но богаташът отвърнал: „Не, отче Аврааме, ако при тях дойде някой възкръснал от мъртвите, те ще повярват и ще се покаят.“ ³¹ Авраам му отговорил: «Ако братята ти не слушат Моисей и пророците, даже и да възкръсне някой от мъртвите, пак няма да повярват.»“