Марк 6

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Исус отива в родния си град

(Мат. 13:53-58; Лк. 4:16-30)

6 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. ² Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? — казваха те. — Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? ³ Нима той не е дърводелецът — синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.

⁴ Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ ⁵ И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях. ⁶ Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мат. 10:1,5-15; Лк. 9:1-6)

След това отиде да проповядва из околните села. ⁷ Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. ⁸ Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга — нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. ⁹ Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. ¹⁰ Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. ¹¹ Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си.^[a] Това ще им бъде като предупреждение.“

¹² Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. ¹³ Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мат. 14:1-12; Лк. 9:7-9)

¹⁴ Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ ¹⁵ Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“

¹⁶ Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“

Убийството на Йоан Кръстител

¹⁷ Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. ¹⁸ Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ ¹⁹ Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, ²⁰ защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.

²¹ Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея. ²² На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ ²³ И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“

²⁴ Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“

„Поискай главата на Йоан Кръстител“ — отговори майка й.

²⁵ Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“

²⁶ Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже ²⁷ и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, ²⁸ после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. ²⁹ Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

³⁰ Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. ³¹ Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“

³² Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. ³³ Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. ³⁴ Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.

³⁵ Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. ³⁶ Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“

³⁷ Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“

³⁸ Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“

Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“

³⁹ Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. ⁴⁰ И те насядаха на групи от петдесет и сто души. ⁴¹ Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. ⁴² Всички ядоха и се нахраниха, ⁴³ а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. ⁴⁴ Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.

Исус върви по водата

(Мат. 14:22-33; Йн. 6:16-21)

⁴⁵ След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. ⁴⁶ След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.

⁴⁷ С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. ⁴⁸ Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. ⁴⁹ Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. ⁵⁰ Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ ⁵¹ После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, ⁵² защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.

Исус излекува много болни хора

(Мат. 14:34-36)

⁵³ Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. ⁵⁴ Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. ⁵⁵ Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. ⁵⁶ Където и да отидеше — в села, градове или стопанства — навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.