Лука 22

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Планът да убият Исус

(Мат. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1-2,10-11; Йн. 11:45-53)

22 Наближаваше празникът на безквасните хлябове, наречен Пасха. ² Главните свещеници и законоучителите търсеха някакъв начин да убият Исус, защото се страхуваха от народа.

Юда се съгласява да предаде Исус

³ Тогава Сатана влезе в един от дванадесетте апостола, който се казваше Юда Искариотски. ⁴ Юда отиде при главните свещеници и храмовата стража, за да се уговори с тях как да им предаде Исус. ⁵ Те бяха много доволни и обещаха да му дадат за това пари. ⁶ Той се съгласи и зачака удобен момент да им предаде Исус, когато наоколо няма хора.

Пасхалната вечеря

(Мат. 26:17-25; Мк. 14:12-21; Йн. 13:21-30)

⁷ Дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе в жертва пасхално агне. ⁸ Исус каза на Петър и Йоан: „Идете и пригответе за нас пасхалната вечеря.“

⁹ „Къде искаш да я приготвим?“ — попитаха те.

¹⁰ Исус им отговори: „Чуйте! Щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него и в която къща влезе, влезте и вие. ¹¹ Кажете на стопанина: „Учителят те пита: Къде е стаята, където ще ям пасхалната вечеря с учениците си?“ ¹² Тогава той ще ви покаже голяма подредена стая на горния етаж. Там я пригответе.“

¹³ Петър и Йоан тръгнаха и намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.

Господната вечеря

(Мат. 26:26-30; Мк. 14:22-26; 1 Кор. 11:23-25)

¹⁴ Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите ¹⁵ и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра! ¹⁶ Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“

¹⁷ После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си. ¹⁸ Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“

¹⁹ После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“ ²⁰ По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.^[a]

²¹ Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка. ²² Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“

²³ Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“

Бъдете като слуги, не като господари

²⁴ После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик. ²⁵ А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат „благодетели на народа“. ²⁶ Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява — като този, който служи. ²⁷ Кой е по-велик — този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.

²⁸ Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми. ²⁹ Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам, ³⁰ за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.

Исус предсказва отричането на Петър

(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38)

³¹ Симоне, Симоне, слушай! Сатана поиска разрешение да ви пресее всички като жито. ³² Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си.“

³³ А Петър отговори: „Господи, готов съм да ида с теб и в затвора, и на смърт!“

³⁴ Но Исус му каза: „Казвам ти, Петре: преди петелът да пропее днес, ти три пъти ще отречеш, че ме познаваш.“

³⁵ Тогава Исус им каза: „Когато ви изпратих без кесия, без торба, без обувки, липсваше ли ви нещо?“

„Не“ — отговориха апостолите.

³⁶ Исус им каза: „Сега обаче, ако имате пари или торба, носете ги със себе си. Който няма нож, да продаде връхната си дреха и да си купи. ³⁷ Писано е: „Поставиха го наравно с престъпниците.“^(A) Казвам ви, че това трябва да се изпълни в мен. Всичко, което е писано за мен, сега се изпълнява.“

³⁸ Учениците му казаха: „Ето, Господи, два ножа.“

„Достатъчно!“ — отговори Исус.

Исус се моли сам

(Мат. 26:36-46; Мк. 14:32-42)

³⁹ Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него. ⁴⁰ Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.“

⁴¹ След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли: ⁴² „Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен! Но нека бъде твоята воля, а не моята.“ ⁴³ Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус. ⁴⁴ Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.^{[b] 45} Като свърши молитвата си, Исус отиде при своите ученици и ги завари заспали, изтощени от печал. ⁴⁶ „Защо спите?“ — попита ги той. „Станете и се молете да не бъдете изкушени.“

Исус е арестуван

(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Йн. 18:3-11)

⁴⁷ Исус още не беше свършил да говори, когато се появи тълпа от хора. Водеше ги Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи към Исус, за да го целуне.

⁴⁸ Но Исус му каза: „Юда, нима с целувка искаш да предадеш Човешкия Син на враговете му?“ ⁴⁹ Учениците на Исус, които бяха около него, видяха какво щеше да стане и казаха: „Господи, да използваме ли ножовете си?“ ⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо.

⁵¹ Но Исус каза: „Спрете! Достатъчно!“ После докосна ухото на слугата и го излекува.

⁵² След това каза на главните свещеници, храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го заловят: „Защо сте излезли срещу мен с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? ⁵³ Всеки ден бях с вас в храма. Защо не ме арестувахте тогава? Но сега е вашият час, когато царува мракът.“

Петър се отрича от Исус

(Мат. 26:57-58,69-75; Мк. 14:53-54,66-72; Йн. 18:12-18,25-27)

⁵⁴ Те хванаха Исус и го отведоха под стража. Докараха го в къщата на първосвещеника. Петър ги следваше на разстояние. ⁵⁵ Запалиха огън в средата на двора и насядаха около него. Петър седна с тях. ⁵⁶ Една слугиня го видя в светлината на огъня и взирайки се в него, каза: „Този човек също беше с него.“

⁵⁷ Но Петър отрече: „Жено, не го познавам.“ ⁵⁸ Малко след това друг човек видя Петър и каза: „И ти си един от тях.“

„Човече, не съм“ — отвърна му Петър.

⁵⁹ След около час един друг започна да настоява: „Със сигурност този човек е бил с него, защото също е галилеец.“

⁶⁰ Но Петър каза: „Човече, не зная за какво говориш.“

В този миг, докато той още говореше, пропя петел. ⁶¹ Господ се обърна и погледна Петър. И тогава Петър си спомни думите му: „Преди да пропее днес петелът, ти ще се отречеш от мен три пъти“, ⁶² излезе навън и горчиво заплака.

Хората се подиграват на Исус

(Мат. 26:67-68; Мк. 14:65)

⁶³ Хората, които държаха Исус, започнаха да му се подиграват и да го бият. ⁶⁴ Те завързаха очите му и му казваха: „Нали си пророк! Познай кой те удари!“ ⁶⁵ И го обиждаха по много други начини.

Исус пред юдейските водачи

(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Йн. 18:19-24)

⁶⁶ На другия ден народните старейшини, главните свещеници и законоучителите се събраха и отведоха Исус в Синедриона, ⁶⁷ където му казаха: „Ако ти си Месията, кажи ни.“

Исус им отговори: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате ⁶⁸ и ако ви попитам, няма да ми отговорите. ⁶⁹ Но от днес нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Всемогъщия Бог.“

⁷⁰ Те всички казаха: „Значи ти си Божият Син, така ли?“ Исус отговори: „Вие сами казвате, че съм.“

⁷¹ Тогава те казаха: „Нима ни е нужно друго свидетелство? Сами го чухме от устата му!“