Йов 7
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
7 (A)Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? 2 Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. 3 Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. 4 Когато лягам казвам: ‘Кога ще настъпи ден?’ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. 5 Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.
Стонът на Йов към Бога
6 Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. 7 Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. 8 Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. 9 (B)Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, 10 няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.
11 Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. 12 Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? 13 Когато си казвам: ‘Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми’, 14 Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. 15 (C)Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. 16 (D)Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. 17 Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? 18 Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? 19 Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? 20 Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? 21 Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“
Йов 7
Bulgarian Bible
7 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак;
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Иов 7
Библия, синодално издание
7 (A)Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,
3 тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.
4 (B)Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.
5 (C)Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.
6 (D)Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.
7 Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.
8 (E)Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, – а мен няма.
9 (F)Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,
10 не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.
11 Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.
12 Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?
13 Кога си помисля: „моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми“,
14 Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;
15 и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.
16 Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.
17 (G)Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,
18 посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?
19 Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?
20 (H)Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?
21 И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
