Исаия 64

1940 Bulgarian Bible

64 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

² Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

³ Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

⁴ Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.

⁵ Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.

⁶ Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

⁷ И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

⁸ Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

⁹ Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

¹⁰ Твоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

¹¹ Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

¹² Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?