Исаия 32

1940 Bulgarian Bible

32 Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

² И всеки човек <от тях> ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

³ Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

⁴ Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

⁵ Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

⁶ Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

⁷ А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

⁸ Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

⁹ Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

¹⁰ За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

¹¹ Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си <с вретище>.

¹² Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

¹³ Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

¹⁴ Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

¹⁵ Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

¹⁶ Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

¹⁷ Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

¹⁸ И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

¹⁹ Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.

²⁰ Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат <навред> нозете на вола и на осела!