Add parallel Print Page Options

Моисей и Аарон пред фараона

(A)След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

(B)Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил.

(C)А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

(D)Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

(E)Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

(F)И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.

Божието обещание за избавление

20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 (G)и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни[a] на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?

Footnotes

  1. 5:21 От евр. зловонни.
'Изход 5 ' not found for the version: Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version.

Мойсей и Аарон пред фараона

След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: ‘Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята’.“ В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“ Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“ Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“ Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“

В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа: „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява. Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: ‘Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.’ Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“ 10 Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: ‘Повече плява не ви давам.’ 11 Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“ 12 Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява. 13 А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“ 14 Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“

15 Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си? 16 На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: ‘Правете тухли.’ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“ 17 Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: ‘Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.’ 18 А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“ 19 Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“

Божието обещание за избавление

20 Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха. 21 Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“

22 Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати? 23 Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“