Add parallel Print Page Options

11 (A)И дигна ме духът и ме доведе при източните врата на Дома Господен, които гледаха към изток. И ето, – при входа на вратата двайсет и пет човека; и между тях видях Иазания, син Азуров, и Фалтия, син Ванеев, князе народни.

И Той ми каза: сине човешки! ето людете, които имат наум беззаконие и които дават лош съвет в тоя град,

думайки: „още е далеч; нека градим домове; той[a] е котел, а ние – месо“.

Read full chapter

Footnotes

  1. 11:3 Градът.