Add parallel Print Page Options

Исус е нашият първосвещеник

Същността на това, което говорим, е, че имаме такъв първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата и служи в Най-Святото Място в истинската скиния, издигната от Господа, а не от човек.

Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви, така че и нашият първосвещеник трябваше да има нещо, което да принесе. Ако живееше на земята, той нямаше да бъде дори свещеник, защото вече има свещеници, които принасят даровете, изисквани от закона. Тяхната служба е само подобие или сянка на небесните неща. Затова Бог предупреди Моисей, когато той се готвеше да издигне скинията: „Постарай се да направиш всичко по образеца, който ти беше показан в планината.“(A) Но Исус бе поставен на служба, която далеч превъзхожда тяхната, точно както новият завет, чийто посредник е той, далеч превъзхожда стария и се основава на обещания за по-добри неща.

Ако първият завет беше без недостатъци, нямаше да се търси друг, който да го замени. Но Бог обвини хората с думите:

„Виж! Идва времето, казва Господ,
    когато ще сключа нов завет
    с народа на Израел[a] и народа на Юда.
Той няма да е като онзи завет,
    който сключих с предците им в деня,
    когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египет,
защото те не останаха верни на моя завет
    и аз се отвърнах от тях, казва Господ.
10 Това е заветът, който ще сключа с народа на Израел
    след онези дни, казва Господ.
В умовете им ще вложа законите си
    и върху сърцата им ще ги напиша.
Аз ще бъда техният Бог
    и те ще бъдат моят народ.
11 И няма да е нужно вече никой да учи
    своя съгражданин или сънародник
    и да му казва: „Познай Господа!“,
защото всички ще ме познават —
    от най-ниско до най-високопоставения.
12 Ще им простя всички злодеяния
    и никога вече няма да си спомня греховете им.“(B)

13 Бог нарече този завет „нов“, като с това призна първия за стар, а всичко, изживяло времето си и вече остаряло, скоро изчезва.

Footnotes

  1. Евреи 8:8 Израел Първоначално така се нарича еврейският народ, но името „Израел“ също се използва, за да обозначи целия Божий народ — всички хора, които са святи и принадлежат на Бога. Вж. още стих 10.