Add parallel Print Page Options

14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

и проповядваха благовестието.

А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

13 И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

26 Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

28 И <там> преседяха доста време с учениците.

Апостол Павел и Варнава в Икония

14 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. (A)Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности и там благовестяха.

Апостолите в Листра

(B)В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, 10 му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. 11 (C)А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. 13 А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. 14 Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: 15 (D)„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. 16 В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, 17 (E)макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ 18 С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха, 19 (F)от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. 20 Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.

Завръщане в Антиохия Сирийска

21 След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 (G)като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ 23 След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия, 25 проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия. 26 (H)Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. 27 (I)Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. 28 И там те престояха немалко време с учениците.

Павел и Варнава в Икония

14 В Икония, както навсякъде другаде, Павел и Варнава отидоха в синагогата на юдеите и говориха така убедително, че много юдеи и езичници повярваха. А онези юдеи, които не повярваха, насъскаха езичниците и насадиха в тях злоба срещу братята. Но Павел и Варнава останаха там дълго време и смело говореха за Господа, който потвърждаваше посланието за своята благодат, като им даваше силата да извършват знамения и чудеса. Жителите на града бяха разделени: едни подкрепяха юдеите, други — апостолите.

Някои езичници и юдеи, заедно с водачите си, се опитваха да посегнат на Павел и Варнава и да ги убият с камъни. Когато апостолите узнаха за това, те побягнаха към околностите на градовете Листра и Дервия в Ликаония, където продължиха да проповядват Благата вест.

Павел в Листра и Дервия

В Листра живееше един парализиран човек. Куц по рождение, той никога не беше ходил. Този човек седеше и слушаше думите на Павел. Павел го погледна и като видя вярата му, че Бог може да го излекува, 10 каза високо: „Изправи се на краката си!“ Човекът скочи и проходи.

11 Като видяха това, което Павел извърши, хората започнаха да говорят високо на своя ликаонски език: „Боговете са слезли при нас в образа на хора!“ 12 Нарекоха Варнава „Зевс“, а Павел — „Хермес“, тъй като от тях двамата, той говореше през по-голямата част от времето. 13 Жрецът на Зевс, чийто храм беше близо до града, дойде до градската порта с венци и волове, с намерение заедно с народа да ги принесе в жертва на апостолите.

14 Когато Варнава и Павел разбраха за това, разкъсаха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки: 15 „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях. 16 В миналото той остави всеки народ да върви по своя път, 17 макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“ 18 Но и с тези думи Павел и Варнава едва успяха да убедят тълпите да не им принасят жертви.

19 По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв. 20 Но когато последователите се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден замина заедно с Варнава за Дервия.

Варнава и Павел се връщат в Антиохия

21 В Дервия Павел и Варнава проповядваха Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 където укрепваха душите на последователите, като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания трябва да понесем по пътя си към Божието царство.“ 23 След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали.

24 Преминавайки през Писидия, те пристигнаха в Памфилия. 25 В Пергия проповядваха посланието, а оттам отидоха в Аталия, 26 откъдето отплаваха обратно за Антиохия — мястото, където вярващите ги бяха поверили на Божията благодат да извършат делото, което сега бяха изпълнили.

27 Пристигайки в Антиохия, Павел и Варнава събраха църквата и съобщиха всичко, което Бог бе извършил чрез тях, и как бе отворил за езичниците вратата към вярата. 28 Там те останаха с последователите дълго време.

14 О рече със силен глас: Стани прав на нозете си. И той скочи и ходеше.

О А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

Но пак, те преседяха там доста време и дързостно говореха в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.

И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

те се научиха и избягаха в Ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,

и там проповядваха благовестието.

А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

Той слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.

12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.

13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

15 О, мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;

16 който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17 ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

18 И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.

19 Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25 И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.

26 Оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.

28 И там преседяха доста време с учениците.