Второзаконие 5
Библия, синодално издание
5 (A)Тогава Моисей свика цял Израил и им каза: слушай, Израилю, наредбите и зак оните, които ще изрека днес в ушите ви, научете ги и залягайте да ги изпълнявате.
2 (B)Господ, Бог наш, сключи с нас завет на Хорив.
3 (C)Тоя завет Господ сключи не с нашите отци, а с нас, които сме тука днес всички живи.
4 (D)Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня:
5 (E)аз пък стоях между Господа и между вас в онова време, за да ви предавам думите Господни, понеже вие се бояхте от огъня и не възлязохте на планината. Той тогава каза:
6 (F)Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
7 да нямаш други богове пред лицето Ми.
8 (G)Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,
9 (H)не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят,
10 (I)и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
11 (J)Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.
12 (K)Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой;
13 (L)шест дена работи и върши всичките си работи,
14 (M)а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти;
15 (N)и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).
16 (O)Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.
17 (P)Не убивай.
18 Не прелюбодействувай.
19 Не кради.
20 Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
21 (Q)Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти.
22 (R)Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде.
23 (S)И когато чухте гласа изсред мрака, и планината гореше в огън, вие се приближихте до мене, всички началници на вашите колена и стареите ваши,
24 (T)и казаха: ето, показа ни Господ, Бог наш, славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и тоя остава жив;
25 (U)но защо сега да умираме? защото тоя голям огън ще ни погълне; ако пак чуем гласа на Господа, нашия Бог, ще умрем;
26 (V)защото има ли някаква плът, която да е чувала, както ние, гласа на живия Бог, Който говори изсред огъня, и да е останала жива?
27 (W)пристъпи ти и слушай всичко, що (ти) каже Господ, Бог наш, и ни разказвай всичко, как вото ти к аже Господ, Бог наш, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28 (X)И Господ чу вашите думи, как се разговаряхте с мене, и каза ми Господ: чух думите на твоя народ, които ти говориха; всичк о, що говориха, е добро;
29 (Y)о, да имаха те так ова сърце, та да се бояха от Мене и да спазваха всичките Ми заповеди през всичк и дни, за да бъде добре тям и на синовете им, вовеки!
30 иди им кажи: „върнете се в шатрите си“,
31 а ти остани тук с Мене, и Аз ще ти изрек а всичк и заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш, да постъпват (тъй) в оная земя, която им давам за владение.
32 (Z)Гледайте да постъпвате тъй, както ви заповяда Господ, Бог ваш; не се отбивайте ни надясно, ни наляво;
33 (AA)ходете по пътя, по к ойто ви заповяда Господ, Бог ваш, за да бъдете живи и да ви бъде добре и да проживеете дълго време в оная земя, която ще получите за владение.
Второзаконие 5
1940 Bulgarian Bible
5 Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.
2 Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив.
3 Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.
4 Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня,
5 (а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: -
6 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.
7 Да нямаш други богове освен Мене.
8 Не си прави кумир, <подобие> на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята;
9 да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
10 и Който показвам милост към хиляди <поколения> на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
11 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
12 Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.
13 Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;
14 а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; <в него> да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.
15 И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.
16 Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.
17 Не убивай.
18 Не прелюбодействувай.
19 Не кради.
20 Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.
21 Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.
22 Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.
23 А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:
24 Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.
25 А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.
26 Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние <чухме>, и е останал жив?
27 Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28 И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.
29 Дано да има у тях такова сърце щото да се боят <от> Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!
30 Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.
31 А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.
32 Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво.
33 Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.
Deuteronomy 5
King James Version
5 And Moses called all Israel, and said unto them, Hear, O Israel, the statutes and judgments which I speak in your ears this day, that ye may learn them, and keep, and do them.
2 The Lord our God made a covenant with us in Horeb.
3 The Lord made not this covenant with our fathers, but with us, even us, who are all of us here alive this day.
4 The Lord talked with you face to face in the mount out of the midst of the fire,
5 (I stood between the Lord and you at that time, to shew you the word of the Lord: for ye were afraid by reason of the fire, and went not up into the mount;) saying,
6 I am the Lord thy God, which brought thee out of the land of Egypt, from the house of bondage.
7 Thou shalt have none other gods before me.
8 Thou shalt not make thee any graven image, or any likeness of any thing that is in heaven above, or that is in the earth beneath, or that is in the waters beneath the earth:
9 Thou shalt not bow down thyself unto them, nor serve them: for I the Lord thy God am a jealous God, visiting the iniquity of the fathers upon the children unto the third and fourth generation of them that hate me,
10 And shewing mercy unto thousands of them that love me and keep my commandments.
11 Thou shalt not take the name of the Lord thy God in vain: for the Lord will not hold him guiltless that taketh his name in vain.
12 Keep the sabbath day to sanctify it, as the Lord thy God hath commanded thee.
13 Six days thou shalt labour, and do all thy work:
14 But the seventh day is the sabbath of the Lord thy God: in it thou shalt not do any work, thou, nor thy son, nor thy daughter, nor thy manservant, nor thy maidservant, nor thine ox, nor thine ass, nor any of thy cattle, nor thy stranger that is within thy gates; that thy manservant and thy maidservant may rest as well as thou.
15 And remember that thou wast a servant in the land of Egypt, and that the Lord thy God brought thee out thence through a mighty hand and by a stretched out arm: therefore the Lord thy God commanded thee to keep the sabbath day.
16 Honour thy father and thy mother, as the Lord thy God hath commanded thee; that thy days may be prolonged, and that it may go well with thee, in the land which the Lord thy God giveth thee.
17 Thou shalt not kill.
18 Neither shalt thou commit adultery.
19 Neither shalt thou steal.
20 Neither shalt thou bear false witness against thy neighbour.
21 Neither shalt thou desire thy neighbour's wife, neither shalt thou covet thy neighbour's house, his field, or his manservant, or his maidservant, his ox, or his ass, or any thing that is thy neighbour's.
22 These words the Lord spake unto all your assembly in the mount out of the midst of the fire, of the cloud, and of the thick darkness, with a great voice: and he added no more. And he wrote them in two tables of stone, and delivered them unto me.
23 And it came to pass, when ye heard the voice out of the midst of the darkness, (for the mountain did burn with fire,) that ye came near unto me, even all the heads of your tribes, and your elders;
24 And ye said, Behold, the Lord our God hath shewed us his glory and his greatness, and we have heard his voice out of the midst of the fire: we have seen this day that God doth talk with man, and he liveth.
25 Now therefore why should we die? for this great fire will consume us: if we hear the voice of the Lord our God any more, then we shall die.
26 For who is there of all flesh, that hath heard the voice of the living God speaking out of the midst of the fire, as we have, and lived?
27 Go thou near, and hear all that the Lord our God shall say: and speak thou unto us all that the Lord our God shall speak unto thee; and we will hear it, and do it.
28 And the Lord heard the voice of your words, when ye spake unto me; and the Lord said unto me, I have heard the voice of the words of this people, which they have spoken unto thee: they have well said all that they have spoken.
29 O that there were such an heart in them, that they would fear me, and keep all my commandments always, that it might be well with them, and with their children for ever!
30 Go say to them, Get you into your tents again.
31 But as for thee, stand thou here by me, and I will speak unto thee all the commandments, and the statutes, and the judgments, which thou shalt teach them, that they may do them in the land which I give them to possess it.
32 Ye shall observe to do therefore as the Lord your God hath commanded you: ye shall not turn aside to the right hand or to the left.
33 Ye shall walk in all the ways which the Lord your God hath commanded you, that ye may live, and that it may be well with you, and that ye may prolong your days in the land which ye shall possess.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com