Битие 50
Библия, синодално издание
50 (A)Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.
2 И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.
3 И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.
4 И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:
5 (B)баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)
6 А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.
7 Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8 и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.
9 С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.
10 (C)И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.
11 Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.
12 И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал:
13 (D)отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
14 След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.
15 Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?
16 И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:
17 (E)тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.
18 Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.
19 Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
20 (F)Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
21 затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.
22 (G)И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.
23 (H)И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.
24 (I)Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.
25 (J)Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
26 Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
