Битие 44

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Йосиф изпитва братята си

44 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. ² Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф. ³ Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. ⁴ Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: ‘Защо отговорихте на доброто със зло? ⁵ Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.’“ ⁶ Икономът ги настигна и им предаде тези думи. ⁷ А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. ⁸ Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? ⁹ У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ ¹⁰ Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ ¹¹ Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. ¹² Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. ¹³ В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. ¹⁴ Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. ¹⁵ А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ ¹⁶ Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ ¹⁷ Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ ¹⁸ Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. ¹⁹ Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. ²⁰ Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. ²¹ Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. ²² А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. ²³ Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. ²⁴ Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. ²⁵ След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. ²⁶ Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. ²⁷ А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и ^28 (A)единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. ²⁹ Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. ³⁰ И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, ³¹ и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. ^32 (B)И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. ³³ И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. ³⁴ Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“