Битие 17

1940 Bulgarian Bible

17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

² И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

³ Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

⁴ Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

⁵ Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}; защото те направих отец на множество народи.

⁶ Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

⁷ И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

⁸ На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

⁹ Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

¹⁰ Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

¹¹ Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

¹² Всяко мъжко <дете> между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

¹³ Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

¹⁴ А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, <защото> е нарушил завета Ми.

¹⁵ После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}; но Сара {Т.е., Княгиня.} да бъде името й.

¹⁶ Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане <майка> на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

¹⁷ Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

¹⁸ И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

¹⁹ Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, <който ще бъде и> за потомството му след него.

²⁰ И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

²¹ Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

²² А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.

²³ В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

²⁴ Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

²⁵ а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

²⁶ В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.

²⁷ И всичките мъже от дома му <както> родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.