Битие 16-19

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Раждането на Измаил

16 Но Сара, жената на Аврам, беше бездетна. Тя имаше робиня египтянка на име Агар. ² Сара каза на Аврам: „Ето Господ не ми дава деца. Затова заживей с моята робиня – може би ще имам деца от нея.“ Аврам послуша Сара. ³ Десет години след като Аврам се беше преселил в ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе робинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврам за жена. ⁴ Той започна да живее с Агар и тя забременя. Когато Агар разбра, че е бременна, започна да гледа господарката си отвисоко. ^5 (A)Тогава Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“ ⁶ Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея. ⁷ Господен ангел я намери в пустинята при един воден извор на пътя към Сур ⁸ и ѝ каза: „Агар, робиньо на Сара! Откъде си дошла и накъде отиваш?“ Тя отговори: „Бягам от Сара, моята господарка.“

⁹ Господният ангел ѝ каза: „Върни се при господарката си и ѝ се покорявай.“ ^10 (B)След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“ ¹¹ Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти. ¹² Той ще бъде като див осел между човеците. Ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка против него. Ще живее в раздор с всичките си братя.“ ¹³ Агар нарече Господ, Който ѝ говореше, Ел-Рои^[a]. Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“ ¹⁴ Затова този извор беше наречен Беер-Лахай-Рои^[b]. Той се намира между Кадес и Баред. ^15 (C)Агар роди син на Аврам и той нарече сина си, който се роди от Агар, с името Измаил. ¹⁶ Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаил.

Обрязването на Аврам и дома му

17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ му се яви и му рече: „Аз съм Всемогъщият Бог. Живей пред Мене и бъди непорочен. ² Сега Аз сключвам Своя завет с тебе и ти ще придобиеш многобройно потомство.“

³ Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него: ⁴ „Ето Моя завет с тебе: ти ще станеш баща на много народи. ^5 (D)Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам, защото ще те направя баща на много народи. ⁶ Ще направя твоя род многоброен, от тебе ще произлязат народи и царе ще бъдат твои потомци. ^7 (E)Сключвам Своя завет с тебе и с твоите потомци – вечен завет, от род в род. Аз ще бъда Бог за тебе и за твоите потомци след тебе. ^8 (F)На тебе и на твоите потомци след тебе ще дам земята, в която си пришелец, цялата ханаанска земя, за вечно владение; и ще бъда за тях Бог.“

⁹ Бог каза още на Авраам: „Но ти си длъжен да спазваш Моя завет – ти и твоите потомци след тебе, от род в род. ^10 (G)Аз сключих с вас завет и нека твоите потомци го спазват: всички мъже сред вас да бъдат обрязани. ¹¹ Обрязвайте краекожието си; това ще бъде знак на завета, сключен между Мене и вас. ^12 (H)Всяко новородено дете от мъжки пол сред вас трябва да бъде обрязано на осмия ден след раждането си – нека това бъде от род в род. Този, който е роден в твоя дом, както и онзи, който е купен с пари от някой чужденец, който не е от твоя род – също трябва да бъдат обрязани. ¹³ Непременно да бъдат обрязани и роденият в дома ти, както и купеният с твоите пари. И така Моят завет ще бъде запечатан върху тялото ви като вечен завет. ¹⁴ А този от мъжки пол, чието краекожие не е обрязано, да бъде отстранен от своя народ затова, че е нарушил Моя завет.“

¹⁵ Бог каза още на Авраам: „Жена си Сара не наричай Сара^[c], но името ѝ да бъде Сарра^[d]. ¹⁶ Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя, цели народи ще произлязат от нея и царе ще бъдат нейни потомци.“ ^17 (I)Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“ ¹⁸ Затова Авраам каза на Бога: „О, дано поне Измаил бъде жив пред Тебе!“

¹⁹ А Бог отговори: „Тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син и ще го наречеш с името Исаак. Аз ще сключа с него и потомците му Своя завет – завет вечен. ²⁰ И за Измаил те послушах: ето Аз ще го благословя, ще го направя плодовит и ще му дарувам множество потомци – дванадесет племенни вождове ще произлязат от него. И той ще стане прародител на велик народ. ^21 (J)Но Своя завет Аз ще сключа с Исаак, когото Сарра ще ти роди догодина по това време.“ ²² След като Бог спря да говори на Авраам, Той се въздигна към небето.

²³ Още същия ден Авраам взе сина си Измаил, както и всички мъже, родени в дома му, заедно с всички купени с пари роби – всички мъже в дома му, и обряза краекожието на плътта им, както му заповяда Бог. ²⁴ Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му. ²⁵ А синът му Измаил беше на тринадесет години, когато му беше обрязано краекожието. ²⁶ В един и същи ден бяха обрязани Авраам и синът му Измаил, ²⁷ а заедно с него бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му – както родените в дома, така и робите, купени с пари от чужденци.

Бог обещава на Авраам син

18 Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега. ^2 (K)И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята ³ и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб. ⁴ Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво. ⁵ Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“ ⁶ Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“ ⁷ След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви. ⁸ Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха. ^9 (L)Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“ ^10 (M)Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата. ¹¹ Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените. ¹² Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“

¹³ А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: ‘Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?’ ^14 (N)Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“ ¹⁵ Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“

Гибелта на Содом и Гомора

¹⁶ След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом^[e]. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати. ¹⁷ Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя. ¹⁸ Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята? ¹⁹ Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“

²⁰ И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им. ²¹ Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“ ²² Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ. ²³ Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия? ²⁴ Може би в този град има петдесет праведници – нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него? ²⁵ Не може това да стане – Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“

²⁶ Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“ ²⁷ Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел. ²⁸ Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет – нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“ ²⁹ Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“ ³⁰ Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа – може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“ ³¹ Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ – може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“ ³² Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж – може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“ ³³ След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.

19 ^(O)Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята ² и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“ ³ Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха. ⁴ Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом – млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата. ^5 (P)Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“

⁶ Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си ⁷ и каза: „Братя мои, не правете това зло. ⁸ Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“ ⁹ Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата. ¹⁰ Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата. ¹¹ Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.

¹² Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място, ¹³ защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“ ¹⁴ Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува. ¹⁵ Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“ ^16 (Q)Но понеже Лот се бавеше, мъжете^[f] взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали. ¹⁷ А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“ ¹⁸ Но Лот им отговори: „Не, Господи! ¹⁹ Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина. ²⁰ Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там – той е малък и животът ми ще се запази.“

²¹ Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе – няма да разруша града, за който ти говориш. ²² Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор^[g].

²³ Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор. ²⁴ Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел ^25 (R)и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя. ^26 (S)А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.

^27 (T)Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ. ^28 (U)Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ. ²⁹ Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.

Произход на моавци и амонци

³⁰ А Лот заедно с двете си дъщери напусна Сигор и заживя в планината, понеже се боеше да остане в Сигор. Затова той се посели в пещера заедно с двете си дъщери. ³¹ Тогава по-голямата каза на по-малката: „Баща ни е стар, а няма вече мъж на земята, който да заживее с нас, както е прието по света. ³² Затова нека упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.“ ³³ През нощта те упоиха баща си с вино. По-голямата влезе при баща си и спа с него, а той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала. ³⁴ На другия ден тя каза на сестра си: „Миналата нощ аз спах с баща си. Да го упоим с вино и тази нощ. Също и ти влез, спи с него, за да запазим потомство от баща си.“ ³⁵ Също и тази нощ те упоиха баща си с вино. По-малката сестра влезе и спа с него. А той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.

³⁶ Така двете дъщери на Лот заченаха от баща си. ³⁷ По-голямата роди син и го нарече с името Моав^[h]. И до ден днешен той се смята за баща на моавците. ³⁸ Така също по-малката роди син и го нарече с името Бен-Ами^[i]. И до ден днешен той се смята за баща на амонците.