Деяния 3-7

Библия, синодално издание

3 Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.

² Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;

³ той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.

⁴ А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!

⁵ И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.

⁶ Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!

⁷ И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,

^8 (A)и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.

⁹ И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;

¹⁰ и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.

^11 (B)И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасен се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.

¹² Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?

^13 (C)Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.

^14 (D)Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец,

^15 (E)а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.

¹⁶ И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.

^17 (F)Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;

^18 (G)а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.

¹⁹ И тъй, локайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,

^20 (H)за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,

^21 (I)Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.

^22 (J)Моисей бе казал на отците: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;

²³ и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа“.

²⁴ И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.

^25 (K)Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: „и в твоето, семе ще бъдат благословени всички земни племена“.

^26 (L)Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.

4 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,

^2 (M)които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;

³ и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.

⁴ А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.

⁵ На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,

^6 (N)първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;

⁷ и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?

^8 (O)Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!

⁹ ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,

¹⁰ то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.

^11 (P)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;

^12 (Q)защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.

¹³ А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;

¹⁴ но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

¹⁵ И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си

¹⁶ и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;

¹⁷ но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.

^18 (R)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.

^19 (S)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;

²⁰ защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.

²¹ А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.

²² А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

²³ Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.

²⁴ А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;

^25 (T)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?

²⁶ Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.

^27 (U)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,

^28 (V)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.

^29 (W)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,

³⁰ като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.

^31 (X)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

^32 (Y)А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.

³³ Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.

³⁴ Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото

³⁵ и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

³⁶ Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,

³⁷ който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.

5 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,

² скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.

^3 (Z)Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?

⁴ Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.

⁵ Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁶ А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.

⁷ След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.

⁸ А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.

⁹ Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.

¹⁰ И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.

¹¹ И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

^12 (AA)А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.

¹³ От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.

^14 (AB)А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,

¹⁵ тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.

¹⁶ Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,

¹⁸ туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

¹⁹ Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:

^20 (AC)идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.

²¹ Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.

²² Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха

²³ и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.

²⁴ Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.

²⁵ Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

²⁶ Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;

²⁷ а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:

^28 (AD)не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.

^29 (AE)А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.

^30 (AF)Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.

^31 (AG)Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.

^32 (AH)За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³³ Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.

³⁴ Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;

³⁵ а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.

^36 (AI)Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.

^37 (AJ)След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.

^38 (AK)И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;

^39 (AL)ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.

⁴⁰ Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.

^41 (AM)А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.

⁴² И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.

6 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите^[a] ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.

² Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.

³ Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;

⁴ а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.

^5 (AN)Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,

^6 (AO)които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.

⁷ И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.

⁸ А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.

⁹ Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;

^10 (AP)ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.

¹¹ Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.

¹² И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.

¹³ И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,

^14 (AQ)защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.

¹⁵ И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

7 Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?

² А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,

^3 (AR)и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.

⁴ Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.

⁵ И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.

^6 (AS)И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.

⁷ Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.

^8 (AT)И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси.

^9 (AU)Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,

^10 (AV)избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.

¹¹ Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.

^12 (AW)А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.

^13 (AX)А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.

^14 (AY)Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души.

^15 (AZ)Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни;

^16 (BA)и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.

^17 (BB)И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,

¹⁸ докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;

¹⁹ той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.

^20 (BC)В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.

^21 (BD)А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.

²² И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.

²³ Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.

^24 (BE)И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.

²⁵ Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.

^26 (BF)На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“

²⁷ Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁸ Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“

²⁹ От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.

^30 (BG)Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.

³¹ Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:

³² „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

³³ А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.

³⁴ Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.

^35 (BH)Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.

³⁶ Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.

^37 (BI)Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“.

^38 (BJ)Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,

³⁹ и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,

^40 (BK)като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“.

⁴¹ И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.

^42 (BL)А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?

^43 (BM)Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“.

^44 (BN)Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.

^45 (BO)Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,

^46 (BP)който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.

^47 (BQ)А Соломон Му построи дом.

^48 (BR)Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

^49 (BS)„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?

⁵⁰ Нали Моята ръка направи всичко това?“

^51 (BT)Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.

^52 (BU)Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –

^53 (BV)вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.

⁵⁴ Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.

^55 (BW)А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,

⁵⁶ и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

⁵⁷ Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него

^58 (BX)и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,

^59 (BY)и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

^60 (BZ)И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.