Второзаконие 31
Библия, ревизирано издание
Краят на живота на Мойсей
Предсмъртни слова на Моисей
31 След това Моисей, като изговори тези думи на целия Израил, прибави следното:
2 (A)Сега аз съм на сто и двадесет години; не мога вече да ви водя[a]; и Господ ми е казал: Няма да преминеш през Йордан.
3 (B)Господ, твоят Бог, Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тези племена пред теб и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, както Господ е казал.
4 (C)И Господ ще им направи така, както направи на аморейските царе Сион и Ог, които изтреби, и на земята им.
5 (D)Господ ще ги предаде на вас; и вие да постъпите с тях според всичките заповеди, които съм ви заповядал.
6 (E)Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито треперете от тях; защото Господ, твоят Бог, Той е, Който върви пред тебе; няма да отстъпи от тебе, нито ще те изостави.
7 (F)Тогава Моисей повика Исус и му каза пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш този народ в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.
8 (G)Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; няма да се оттегли, нито ще те изостави; не се бой!
9 (H)А Моисей написа този закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега за плочите на Господния завет, и на всички Израилеви старейшини.
10 (I)Моисей им заповяда: В края на всяка седма година, в годината, определена за опрощаването, в празника на шатроразпъването,
11 (J)когато целият Израил се събира пред Господа, твоя Бог, на мястото, което Той избере, да прочиташ този закон пред целия Израил на всеослушание.
12 (K)Събирай народа – мъжете, жените, децата и чужденеца, който е вътре в градовете ти, за да чуят и се научат, за да се боят от Господа, вашия Бог, и старателно да изпълняват всички думи на този закон;
13 (L)да чуят и синовете им, които не знаят, за да се научат да се боят от Господа, вашия Бог, докато живеете в земята, към която преминавате през Йордан, за да я завладеете.
14 (M)Тогава Господ каза на Моисей: Ето, наближава краят на дните ти и ще умреш; повикай Исус и се представете в шатъра за срещане, за да му дам Своите наставления. И така, Моисей и Исус отидоха и се представиха в шатъра за срещане.
15 (N)И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до входа на шатъра.
16 (O)Господ каза на Моисей: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а този народ ще започне да блудства след чуждите богове на земята, където отиват да живеят между тях, а ще изоставят Мен и ще престъпват завета, който сключих с тях.
17 (P)И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги изоставя, и ще отвърна лицето Си от тях; и ще бъдат изтребвани и много злини и скърби ще ги постигнат; те ще кажат в онзи ден: Не ни ли постигнаха тези злини, понеже нашият Бог не е с нас?
18 (Q)В онзи ден Аз непременно ще скрия от тях лицето Си заради всички злини, които са извършили, като се обърнат към чужди богове.
19 (R)А сега запишете си тази песен и научете израилтяните на нея; вложете я в устата им, така че тази песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.
20 (S)Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, земя, където текат мляко и мед, и те ядат до насита, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета с Мен.
21 (T)И като ги постигнат много злини и скърби, тази песен ще говори против тях като свидетел, защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз знам мислите им още сега, преди да съм се заклел.
22 И така, Моисей записа тази песен в същия ден и научи израилтяните на нея.
23 (U)А Господ заръча на Исус, сина на Навин: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с теб.
24 (V)А когато Моисей написа думите на този закон до край,
25 тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега за плочите на Господния завет:
26 (W)Вземете тази книга на закона и я сложете край ковчега за плочите на завета на Господа, вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.
27 (X)Защото аз знам непокорството ти и твърдоглавието ти. Приживе на мене вие бяхте непокорни на Господа; а колко повече ще бъдете, след като умра!
28 (Y)Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да кажа тези думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях.
29 (Z)Понеже знам, че след смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в следващите дни ще ви застигнат злини, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата си.
30 Тогава Моисей изговори от край до край, на всеослушание пред цялото общество на Израил, думите на тази песен:
Footnotes
- 31:2 От евр. да излизам и да влизам.
Второзаконие 31
1940 Bulgarian Bible
31 След това Моисей, като изговори тия думи на целия Израил, <прибави> та им каза:
2 На сто и двадесет години съм аз днес; не мога вече да излизам и да влизам; и Господ ми е казал: Няма да преминеш тоя Иордан.
3 Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори.
4 И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби.
5 Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал.
6 Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.
7 Тогава Моисей повика Исуса и му каза, пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.
8 Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай.
9 А Моисей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега <за плочите> на Господния завет, и на всичките Израилеви старейшини.
10 Моисей им заповяда, казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в празника на скинопигията,
11 когато целият Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание.
12 Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон;
13 да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която преминавате през Иордан, за да я завладеете.
14 Тогава Господ каза на Моисея: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Исуса, и представете се в шатъра за срещане, за да му дам поръчка. Моисей, прочее, отиде и Исус, и се представиха в шатъра за срещане.
15 И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до входа на шатъра.
16 И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях.
17 И в оня ден гневът Ми ще пламне против тях, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?
18 И в оня ден Аз непременно ще скрия <от тях> лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове.
19 И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.
20 Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, <земя> гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми.
21 И като ги постигнат много злини и скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел.
22 И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.
23 А <Господ> заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.
24 А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край,
25 тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега <за плочите> на Господния завет, като каза:
26 Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега <за плочите> на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.
27 Защото аз знам непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече <ще бъдете> след като умра!
28 Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях.
29 Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си.
30 Моисей, прочее, изговори до край, на всеослушание пред цялото Израилево общество, думите на тая песен: -
Deuteronomy 31
King James Version
31 And Moses went and spake these words unto all Israel.
2 And he said unto them, I am an hundred and twenty years old this day; I can no more go out and come in: also the Lord hath said unto me, Thou shalt not go over this Jordan.
3 The Lord thy God, he will go over before thee, and he will destroy these nations from before thee, and thou shalt possess them: and Joshua, he shall go over before thee, as the Lord hath said.
4 And the Lord shall do unto them as he did to Sihon and to Og, kings of the Amorites, and unto the land of them, whom he destroyed.
5 And the Lord shall give them up before your face, that ye may do unto them according unto all the commandments which I have commanded you.
6 Be strong and of a good courage, fear not, nor be afraid of them: for the Lord thy God, he it is that doth go with thee; he will not fail thee, nor forsake thee.
7 And Moses called unto Joshua, and said unto him in the sight of all Israel, Be strong and of a good courage: for thou must go with this people unto the land which the Lord hath sworn unto their fathers to give them; and thou shalt cause them to inherit it.
8 And the Lord, he it is that doth go before thee; he will be with thee, he will not fail thee, neither forsake thee: fear not, neither be dismayed.
9 And Moses wrote this law, and delivered it unto the priests the sons of Levi, which bare the ark of the covenant of the Lord, and unto all the elders of Israel.
10 And Moses commanded them, saying, At the end of every seven years, in the solemnity of the year of release, in the feast of tabernacles,
11 When all Israel is come to appear before the Lord thy God in the place which he shall choose, thou shalt read this law before all Israel in their hearing.
12 Gather the people together, men and women, and children, and thy stranger that is within thy gates, that they may hear, and that they may learn, and fear the Lord your God, and observe to do all the words of this law:
13 And that their children, which have not known any thing, may hear, and learn to fear the Lord your God, as long as ye live in the land whither ye go over Jordan to possess it.
14 And the Lord said unto Moses, Behold, thy days approach that thou must die: call Joshua, and present yourselves in the tabernacle of the congregation, that I may give him a charge. And Moses and Joshua went, and presented themselves in the tabernacle of the congregation.
15 And the Lord appeared in the tabernacle in a pillar of a cloud: and the pillar of the cloud stood over the door of the tabernacle.
16 And the Lord said unto Moses, Behold, thou shalt sleep with thy fathers; and this people will rise up, and go a whoring after the gods of the strangers of the land, whither they go to be among them, and will forsake me, and break my covenant which I have made with them.
17 Then my anger shall be kindled against them in that day, and I will forsake them, and I will hide my face from them, and they shall be devoured, and many evils and troubles shall befall them; so that they will say in that day, Are not these evils come upon us, because our God is not among us?
18 And I will surely hide my face in that day for all the evils which they shall have wrought, in that they are turned unto other gods.
19 Now therefore write ye this song for you, and teach it the children of Israel: put it in their mouths, that this song may be a witness for me against the children of Israel.
20 For when I shall have brought them into the land which I sware unto their fathers, that floweth with milk and honey; and they shall have eaten and filled themselves, and waxen fat; then will they turn unto other gods, and serve them, and provoke me, and break my covenant.
21 And it shall come to pass, when many evils and troubles are befallen them, that this song shall testify against them as a witness; for it shall not be forgotten out of the mouths of their seed: for I know their imagination which they go about, even now, before I have brought them into the land which I sware.
22 Moses therefore wrote this song the same day, and taught it the children of Israel.
23 And he gave Joshua the son of Nun a charge, and said, Be strong and of a good courage: for thou shalt bring the children of Israel into the land which I sware unto them: and I will be with thee.
24 And it came to pass, when Moses had made an end of writing the words of this law in a book, until they were finished,
25 That Moses commanded the Levites, which bare the ark of the covenant of the Lord, saying,
26 Take this book of the law, and put it in the side of the ark of the covenant of the Lord your God, that it may be there for a witness against thee.
27 For I know thy rebellion, and thy stiff neck: behold, while I am yet alive with you this day, ye have been rebellious against the Lord; and how much more after my death?
28 Gather unto me all the elders of your tribes, and your officers, that I may speak these words in their ears, and call heaven and earth to record against them.
29 For I know that after my death ye will utterly corrupt yourselves, and turn aside from the way which I have commanded you; and evil will befall you in the latter days; because ye will do evil in the sight of the Lord, to provoke him to anger through the work of your hands.
30 And Moses spake in the ears of all the congregation of Israel the words of this song, until they were ended.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com