11 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

² И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

³ И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

⁴ И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

⁵ А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

⁶ И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

⁷ Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

⁸ Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

⁹ За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.